Определение № 245 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 60, ал. 10 АПК. Образувано е по частна жалба на Кмета на Район „Овча купел“ – Столична община против Определение № 32119/02.10.2025 г., постановено по административно дело № 10090/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за допуснато предварително изпълнение на Заповед № РОК25-РД09-166/05.09.2025 г. на Заместник кмета на Район „Овча купел“ – Столична община. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. От ответните страни Е. В. А. и В. В. А. е постъпил писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Серев с който се оспорва частната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното определение, с молба да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е по реда на чл. 60, ал. 5 АПК и е образувано по жалба на Е. В. А. и В. В. А. против Заповед № РОК25-РД09-166/05.09.2025 г. на Заместник кмета на Район „Овча купел“ – Столична община, с която на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ е учредено право на преминаване срещу еднократно обезщетение през реална част от [ПИ] по КККР на гр. София, в полза на „Икос Билд“ ЕООД, „Свобода Норт Парк“ ЕООД, „Куатуор Венчърс“ ЕООД, П. С. С., Н. Д. К. и Е. В. Г.. В жалбата се съдържа искане за отмяна на обективирано в оспорената заповед разпореждане, с което на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. За да отмени процесното разпореждане съдът е приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като в конкретния случай не се установява нито една от предпоставките, посочени в чл. 60, ал. 1 АПК, при които може да се допусне такова изпълнение. Извършените от съда фактически установявания и правни изводи са правилни, поради което се споделят от настоящия съдебен състав. Действително, изложените в разпореждането мотиви, свързани с неприложена улична регулация, което възпрепятства въвеждането в експлоатация на двете новопостроени сгради, не попада под приложното поле на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно същата, предварително изпълнение на индивидуален административен акт, може да се допусне от органа по изключение и само, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Правилно съдът е приел, че изложените в заповедта факти не обуславят особено важен интерес на заявителите в административното производство, още повече, че в тази хипотеза е необходимо органът да изиска съответна гаранция, преди да допусне предварително изпълнение на заповедта. В случая предварителното изпълнение е допуснато в защита на частен интерес – в интерес на собствениците и носителите на вещни права в поземлените имоти и построените в тях жилищни сгради, но не са изложени конкретни факти които да обуславят вероятната опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда или особено важен интерес, който ще бъде накърнен от забавеното изпълнение на заповедта по чл. 192 ЗУТ. Видно от съдържанието на заповедта мотиви в тази насока изобщо липсват. Административният орган може да допусне предварително изпълнение на издаден от него акт по изключение и само при наличие на конкретно изброените условия в закона, които следва да са обусловени не от хипотетични предположения, а от наличието на реална опасност или от вече настъпили факти. Тежестта на доказване на посочените в разпореждането предпоставки за допускане на предварителното изпълнение, се носи от административния орган, който не е съумял да ги установи. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответните страни Е. В. А. и В. В. А. за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, които са в доказан размер от 255,65 евро или равностойността на 500 лева за всеки един от тях. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение