Решение № 6414 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2011 г.

Решение № 6414 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас и на Тодорка Данева Терзиева от гр. Сливен против решение № 474/15.04.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, пети състав, постановено по адм. д. № 1678 по описа за 2010 г. на този съд. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Бургас обжалва решението в следните части: С която е отменен РА № 200900513/5.05.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД- 10-227/19.07.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта, с която на Тодорка Данева Терзиева от гр. Сливен, за данъчен период 1.01. - 31.12.2008 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2 487,01 лв. и лихва за забава в размер на 284,73 лева. Дирекцията е осъдена да заплати на Терзиева разноски в размер на 437 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът трябвало да кредитира заключението на експертизата, прието в ревизионното производство, а не заключението по СТЕ, изслушано в съдебното производство. По този начин са формулирани необосновани изводи, тъй като назначеното от съда вещо лице не е използвало метод, предвиден в § 1, т. 10 ДОПК, а и в случая е налице позоваване на експертиза от съдебно - изпълнително производство, за която не е ясно какъв метод е използвала и какви източници на информация са взети предвид. Липсват ясни критерии за определяне цените на апартаментите в гр. Ямбол. Нотариалните актове се ползват с доказателствена сила само относно фактите, обхванати от удостоверителното действие на нотариуса. Констатациите на приходните органи, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК се считат за верни до доказване на противното. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тодорка Данева Терзиева обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща нейната жалба против РА в частта, с която на лицето за данъчни периоди 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 12 294,10 лв. и лихви за забава в размер на 4982,76 лева. Терзиева е осъдена да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 795 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сумата в размер на 115 000 лв. представлява паричен поток на съпрузите Терзиеви през ревизираната 2006 г., който наред с другите им приходи и доходи е източник на разходите на съпрузите. Даването на заема е доказано с писмения договор, разписка от 18.02.2006 г., обяснение на заемодателя, декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК, показанията на свидетеля Ив. Иванов, писмените справки за теглени банкови кредити. Касаторът е пледирал чрез представителят си по пълномощие адв. Манджуров за отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Терзиева и за основателност на касационната жалба, подадена от директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Съдът е приел за установено следното: За ревизираните периоди 2005 г. - 2008 г. задълженото лице не е подавало ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 ЗДДФЛ, с които да декларира получени облагаеми доходи. Същевременно е констатирано по време на ревизията, че семейство Терзиеви са придобили и са се разпоредили с недвижими имоти, за които не е деклариран доход от продажба на недвижимо имущество. Терзиева е погасявала месечни вноски по предоставени банкови кредити, заплащала е разходи за лична издръжка, за данъци и други подобни. За целите на ревизията е приобщен протокол № 902665/23.11.2009 г., обективиращ резултата от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на задълженията на ревизираното лице, ведно с анализ на същите и събраните към него доказателства. На ревизираното лице е връчено искане, като в отговор са представени писмени обяснения, справки, копия от нотариални актове, извлечения от банкови сметки, обяснения за източници на доходи и за преведените суми, два броя договори за парични заеми, сключени с лицето Ив. Иванов, вносни бележки за погасен кредит и други. Направен е анализ на информацията и доказателствата, като след съпоставка между декларираните доходи и финансовото състояние на ревизираното лице е констатирано, че за 2005 г. и за 2006 г., е налице несъответствие между получените доходи и направените разходи. За 2007 г. и за 2008 г. са установени недекларирани облагаеми доходи от продажба на недвижимо имущество. В съдебното решение подробно е описано в какво се изразяват несъответствията. Приходната администрация не е признала като паричен поток печалбите от "Еврофутбол" ООД, (посочени от съпруга Ив. Терзиев като доход), сумата в размер на 115 000 лв., (посочена от съпруга като получен заем от от Иван Иванов). Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК в следствие наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от този кодекс. Анализирани са обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, след което е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм., но приложим за процесния период) в размер на 12 294,10 лв. и лихва за забава в размер на 4982,67 лева. Констатирано е, че за 2008 г. ревизираното лице е получило облагаеми доходи от продажба на недвижимо имущество, които не са декларирани. "Снек - бар", находящ се в гр. Ямбол и два апартамента в същия град преди това са придобити от съпруга на жалбоподателката - Иван Терзиев за общата сума 188 433,10 лв. след проведена публична продан. Според приходният орган сделката, обективирана с нот. акт № 168/7.03.08 г., т. I, рег. № 1674, н. д. № 141/08 г., е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, поради което на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК е възложено извършването на строително - техническа експертиза за установяване действителната пазарна цена на имотите към датата на тяхната продажба. Общата цена съгласно приетото заключение в ревизионното производство е 243 700 лева. Облагаемият доход е определен въз основа на разликата между продажната и покупната цена на имотите, намалена с 10 % разходи, защото имотът е придобит в режим на СИО. Полученият размер на облагаемия доход от продажбата на имотите е 24 870,10 лв., а следващият се данък е в размер на 284,73 лева. Тези стойности са относно обжалваната част на РА. С възражението срещу РД са представени "форми изплащане", издадени от "Еврофутбол" ООД за 2005 г., 2006 г., на обща стойност 157 820 лева, но според съда тези документи не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства. Иван Иванов пък е представил договор за паричен заем от 18.02.2006 г. и 8 броя платежни нареждания. Само едно от тях обаче касае Ив. Иванов. Към жалбата до решаващия орган е приложена разписка с дата 18.02.06 г. за предаване и получаване на сума по паричен заем. Договорът за заем и разписката са частни документи, като в случая липсват други доказателства, които да установят по безспорен начин действителното предаване и получаване на сумата. Не е доказано и, че Иванов е разполагал със сумата в размер на 115 000 лв., която да може да даде в заем. Съдът обаче е преценил РА за незаконосъобразен в частта относно определеното задължение за данък доход по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 2 487,01 лв. и лихвата върху сумата. По време на ревизията приходният орган е приел за налично обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Оценителят от ревизионното производство е използвал спрямо двата апартамента метода на възстановителната стойност и метод на пазарните сравнения. За "Снек - бара", който е с търговски функции, е приложен метода на капитализиране на приходите. Пазарната стойност е определена като функция от стойностите по приложените методи. Лицензираният оценител Ив. Баев обаче не е посочил източници на информация. Съдът не е кредитирал това заключение, а е дал вяра на заключението, изготвено по СТЕ от в. л. инж. К. Минков. Той е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Оценката е определена въз основа данните от нотариални актове, отразяващи действителната пазарна цена на извършените през 2008 г. продажби на недвижими имоти в съответния район, както и след съпоставка със средните пазарни цени и условия за имоти в гр. Ямбол от други информационни източници. Като допълнителен аргумент е посочено в съдебното решение, че определената цена от съдебно - оценителна експертиза на процесните имоти се доближава до цената, определена от държавния съдебен изпълнител в производството по публичната продан. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Бургас: Основното оплакване от касационната жалба е свързано с некредитиране на заключението от ревизионното производство и кредитиране на заключението по СТЕ по време на съдебното оспорване. Това оплакване е напълно идентично с довода, който съдът е обсъдил подробно в своето решение и мотивите във връзка с което се споделят от касационната инстанция. От приложения № 1, 2, 3 към заключението на лицензирания оценител е видно, че крайните стойности на двете жилища в гр. Ямбол са получени единствено въз основа метода на пазарните сравнения, въпреки, че в заключението е посочено, че стойността е функция от стойностите по двата приложени метода. Съдът правилно е анализирал оценката на Ив. Банев, мотивирайки се, че оценителят не е посочил източници на информация. Освен това използваният от Банев метод на пазарните сравнения не попада сред методите, регламентирани в § 1, т. 10 ДР на ДОПК. Напротив, видно е, че вещото лице К. Минков е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, предвиден в § 1, т. 10, б. "а" ДР на ДОПК, за целта на което е извършена справка в Службата по вписванията при РС - гр. Ямбол. Вярно е, че за сградата с обществено - обслужващо предназначение, вещото лице не е открило сделки в същия жилищен комплекс за подобни обекти в периода от придобиване до момента на продажба на имота, но са изследвани изповяданите по нотариален ред сделки за продажба на апартаменти в района. Констатирано е, че средната цена на продадените в същия жилищен комплекс апартаменти е по - ниска от цената, достигната при търга. В заключението си (л. 756 от делото) инж. Минков е записал, че търговският обект "Снек - бар" в ж. к. "Георги Бенковски" на гр. Ямбол е разположен в жилищен комплекс, разположен в най-североизточната част на града и непосредствено преди титулярния от години ромски квартал на гр. Ямбол. Освен това в теорията публичната продан често е характеризирана като "принудителна покупко-продажба", а по делото е видно, че достигната при нея цена в случая се доближава до цената, определена от инж. Минков. По касационната жалба на Т. Терзиева: Доводът на касатора за неправилност на съдебното решение в обжалваната част се концентрира върху незаконосъобразно определяне на данъчната основа, поради изключването от паричния поток на заема, даден от Иван Иванов. Твърдяното предоставяне и получаване в заем на сумата от 115 000 лв. е било изследвано както от горестоящият административен орган, така и от съда в мотивите на обжалваното решение. Договорът за заем и разписката към него представляват частни документи, притежаващи формална доказателствена сила, като тяхната истинност е била оспорена от органа по приходите. Липсват други доказателства от които да може да се установи по безспорен начин, че тази сума действително е дадена и съответно е приета на 18.02.2006 г. Не е доказана възможността на заемодателят да предостави обсъжданата сума в заем, респективно, че Иванов я е притежавал в наличност към 18.02.2006 г. С едното платежно нареждане се цели да се докаже, че "Камелия транс" ООД е наредило да се изплати на Ив. Иванов на 4.05.2005 г. сумата от 14 400 лв., която обаче съществено се различава по размер от заетата сума - 115 000 лева. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. С оглед на резултата по делото разноските остават така както са направени. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,