Определение № 16 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2019 г.

Производството е образувано по чл. 274 ал. 3 ГПК, по частна жалба МВР ,чрез ю.к М. С. срещу въззивно определение № 2747 от 09.08.2019г по ч.гр.д. № 1722/2019г на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение №1326 от 17.01.2019г по гр.д №15449/2018г на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото,образувано по иска на Г. В. В. срещу настоящия жалбоподател и Прокуратурата на РБ. В мотивите въззивният съд е посочил, че делото трябва да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия,но вместо да разпореди това след отмяна на преграждащото опредение,е указал на страните възможността да обжалват въззивното определение пред ВКС. В частната жалба на ответника по делото се изтъква оплакване за неправилност на определението ,в изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 и ал.2 ГПК Частната жалба е недопустима. Постъпила е срущу въззивно определение на апелативен съд, с което се отменя преграждащо определние по смисъла на 274,ал.1 т.1 ГПК.Тази категория отменителни определения не подлежат на обжалване с частна жалба, тъй като не са преграждащи и законът не предвижда обжалването им - включително пред ВКС, а съгласно чл.274, ал.3,т.1 ГПК го изключва.Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, независимо от даденото на страните неправилно указание. Настоящата инстанция съобразява служебно критерия за допустимост на жалбите и по изложените съображения ВКС, ІІІ г.о