Определение № 13176 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11439/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. П. Н., чрез процесуален представител, срещу протоколно определение № 34895 от 22.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 6201/2025 година. С обжалваното определение е спряно производството по адм. дело № 6201/2025 г. по описа на АССГ до произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по Тълкувателно дело № 6/2024 година. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението. Счита, че е налице изрична и съзнателна воля на законодателя да не се спират съдебни производства заради предстояща тълкувателна дейност, тъй като това е една подпомагаща съдилищата дейност. Цитира съдебна практика. Твърди, че спирането на производството, за да се произнесе ВАС по тълкуване на закона представлява нарушение на правото на справедлив процес, поради това че забавя производството без основание. Излага съображения, че е налице нарушение на изискването за ефективна защита на основните права съгласно чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 13 във вр. с чл. 10 от Европейската конвенция по правата на човека (ЕКПЧ). Иска определението да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – и. ф. административният ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. П. Н. срещу решение по Закона за достъп до обществена информация № 14386/2025 г. от 06.06.2025 г. на и.ф. административен ръководител на СГП. За да спре производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК, първоинстанционният съд е посочил, че пред ВАС е образувано тълкувателно дело № 6 от 2024 г., като отговорите на въпроси № 3, № 4 и № 5 са от значение за правилното решаване на спора, предмет на делото. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 154а, ал. 1 от АПК съдът е приел, че нормата е императивна, доколкото същата посочва, че съдът спира производството при наличие на някои от посочените хипотези, като е без значение дали е направено изрично искане за това, а може и по собствена инициатива производството да бъде спряно при наличие на такива предпоставки. Определението е неправилно. Тълкувателно дело № 6/2024 г. по описа на ВАС е образувано по искане на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България. С разпореждане от 20.12.2024 г. на и.ф. председател на ВАС е образувано тълкувателно дело № 6/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по следните въпроси: 1. Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване? Информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 2. За целите на поискан достъп до обществена информация по ЗДОИ, Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, задължена ли е да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства? 3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? Съответно актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват ли обществена информация по чл. 21 ал. 1 от ЗДОИ? 4. Информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването представляват ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство? Към настоящия момент тълкувателното дело не е приключило с постановяване на акт от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) съдът спира производството, когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора. Съгласно § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е било образувано преди датата на влизане в сила на посочения закон. Поради това намират приложение процесуалните правила, действащи към момента на образуване на делото, а именно чл. 229, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК, въведена със ЗИДАПК и действаща занапред, което представлява неправилно приложение на процесуалния закон. Същата разпоредба не следва да се прилага към висящи производства, доколкото законодателят изрично е предвидил довършване на тези производства по досегашния ред, а не по нововъведените правила. Цитираната съдебна практика, която е представена пред настоящата инстанция е постановена при действието на процесуален ред, различен от реда, който първоинстанционният съд е приложил, поради което е неотносима. С оглед изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК, е неправилно и следва да се отмени, и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение