Решение № 3951 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2014 г.

Решение № 3951 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов - изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 861/26.03.2014 г., постановено по адм. дело № 1905/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което в частите, в които е отменен РА № 241205805/26.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 538/30.05.2013 г. на същия заместник директор за допълнително начислен данък на ЕТ "Катя - Катя Динева" - гр. Стара Загора по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 538,63 лв. и лихви - 380,07 лв.; допълнително определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 255,88 лв. и лихви - 697,90 лв.; за 2008 г. в размер на 1 796,04 лв. и лихви - 727,19 лв., както и в частта за определените ДОО за периода 2006 г. - 2008 г. за сумата над 791,82 лв. до пълния размер на задължението от 6 928,69 лв. и за определените лихви над 1 264,45 лв. до пълния размер от 7 016,69 лв.; в частта за ДЗПО - УПФ за периода 2006 г. - 2008 г. за сумата над 297,20 лв. до пълния размер от 2 011,43 лв. и за начислените лихви над 351,17 до пълния размер от 1 922,53 лв.; в частта за ЗО за сумата над 214,92 лв. до пълния размер от 2 324,75 лв. и за начислените лихви за сумата над 214,92 лв. до пълния размер от 1 232,16 лв., както и в частта за разноските в размер на 1 286,43 лв., изчислени в полза на ЕТ "Катя - Катя Динева" съразмерно уважената част на жалбата й. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 29, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е определил друга годишна данъчна основа за облагаем доход и като краен резултат е отменил ревизионния акт в отделни части по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Изложени са доводи от касатора, че органите по приходите са установили, че ревизираното лице не е разполагало с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи към определени дати, поради което, поради което са приели, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Изложени са подробни оплаквания в частта на решението относно присъдените в полза на ЕТ "Катя-Катя Динева" разноски в размер на 1 286,43 лв., като се твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. преди изменението от 28.03.2014 г., което не е било в сила към момента на приключване на спора по делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго решение, с което жалбата на ЕТ "Катя - Катя Динева" в посочените части бъде отхвърлена. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Катя - Катя Динева" - гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител адв. Тихомирова я оспорва, като моли да се остави в сила решението в обжалваните му части. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в частта за присъдените на ЕТ "Катя - Катя Динева", а в останалата част счита, че решението е правилно постановено. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционният съд ЕТ "Катя - Катя Динева" е оспорила РА № 241205805/26.02.2013 г. за определените й данъчни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ и начислените й лихви за по-късно внесените задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ И ЗО. Ревизията е била проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите/доходите. Съдът подробно е описал фактическата обстановка, установена от органите по приходите за всяка една от ревизираните години, като за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), жалбата на едноличния търговец е отхвърлена, но не е постъпила в тази част касационна жалба и затова не е предмет на настоящето касационно производство. Първоинстанционния съд не е възприел твърденията на ревизираното лице за наличие на начално салдо към началото на ревизираните периоди в размер от 50 000 лв., дадени от бившия съпруг на Катя Динева - Валентин Динев. Последният е разпитан в съдебно заседание и е заявил, че след развода им на 02.03.2003 г. той й е предал сумата 50 000 лв., за да уредят сметките се по подялбата на недвижимото имущество. Съдът се е позовал на материалите по гражданско дело № 13/2013 г. на Районен съд - гр. Димитровград, като от тях се установява, че споразумение за уреждане на имуществените отношения след прекратяване на брака от 02.03.2003 г. не е част от делото, като за постановяване на решението си, районният съд е взел предвид представеното договорно споразумение от 06.01.2003 г., което е възпроизведено в решението на съда. Въз основа на това, съдът е приел, че не са представени категорични доказателства, които да установят, че действително бившият съпруг на Катя Динева й е предал сумата от 50 000 лв. и затова тази сума не е призната като начално салдо към 01.01.2005 г. За ревизираната 2006 г. съдът е отменил ревизионния акт, с който е определен за внасяне данък за доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Съдът се е позовал на съставената от приходните органи и намираща се в ревизионния акт таблица на паричния поток, като са установени от ревизията приходи в размер на 40 667 лв. и разходи - 41 917,57 лв. и е установен недостиг на парични средства в размер на 944,57 лв., а приходните органи са установили отрицателно салдо в размер на 7 035,61 лв. и тази сума е послужила като данъчна основа за облагане. Съдът не е възприел така определената от приходните органи данъчна основа за облагане, тъй като тя е за недостиг към определени дати, а не за годината. Според съда недостигът следва да бъде на годишна основа, предвид че данъкът е годишен, но в същото време е приел, че в тази част ревизионният акт е незаконосъобразен, предвид че законодателят е приел, че годишен доход от 2 160 лв. е необлагаем. Установената годишна данъчна основа в размер на 944,57 лв., който е необлагаем и затова за 2006 г. установеният от ревизията данък е приет от съда за незаконосъобразно определен и актът в тази му част е отменен за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 538,63 лв. и лихви - 380,07 лв. За ревизираната 2007 г. според таблицата в ревизионния доклад, съдът е установил, че приходните органи са посочили като общо приходи за тази година в размер на 373 140 лв., а разходите - 253 149,70 лв., но са обложили с данък сумата от 11 659,79 лв., която е приета като отрицателно салдо към определени дати. Съдът е изложил мотиви, че данъчната основа и данъкът върху доходите са годишни и не може недостигът да се определя за отделни месеци, а не годишно. При установеното превишение на приходите над разходите на годишна основа, съдът е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт за определения данък в размер на 1 255,88 лв. и лихви - 697,90 лв. За ревизираната 2008 г. съдът е установил от съставената в ревизионното производство таблица, че приходите за годината са в размер на 56 060 лв., а разходите - 164 033,80 лв. Разликата е 107 973,80 лв., а приходните органи са установили отрицателно салдо към отделни периоди в размер на 24 781,38 лв. и върху тази сума е изчислен и данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е приел, че сумата от 119 045,73 лв. (119 990,30 лв. - 944,57 лв.) е начално салдо към 01.01.2008 г. Прието е от съда, че общият годишен размер на приходите за 2008 г. е в размер на 175 105,70 лв. и тази сума превишава разходите от 164 033,80 лв. с 11 071,93 лв., поради което не е налице годишна данъчна основа за облагане и затова установеният от ревизията данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 796,04 лв. и лихви - 727,19 лв., е отменен като незаконосъобразен. В частта за задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, първоинстанционният съд е приел, че ЕТ "Катя - Катя Динева" е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и същата се е самоосигурявала до 01.01.2007 г. за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Установено е от съда, че на 03.01.2007 г. тя е подала декларация за прекъсване на дейността си като едноличен търговец, считано от 01.01.2007 г., а в декларация от 19.01.2007 г. е посочила, че ще се осигурява като съдружник в "Гранд Спорт" ООД, считано от 01.01.2007 г. Съдът е приел, че в частта, в която с ревизионния акт са начислени допълнителни задължителни осигурителни вноски върху определената от ревизията данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, актът следва да бъде отменен, ведно с начислените лихви върху тях. Решението в обжалваните му части е правилно постановено. Данъкът върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен данък и затова данъчната основа за облагането му също е годишна. Това следва изрично от разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 ЗДДФЛ. Следователно, ако се установи недостиг, то неговия размер също следва да се извърши при съпоставка на приходите/доходите и разходите за цялата година, а не недостиг подневно или помесечно. За ревизираната 2006 г. правилно първоинстанционният съд е приел, че недостигът на годишна основа е в размер на 944, 57 лв., като е взето предвид, че съгласно чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в относимата редакция за тази година законодателят е приел, че сумата от 2 160 лв. е необлагаема. Затова като е приел, че върху сумата от 944,57 лв. не следва да се начислява данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., съдът е постановил правилно решение в съответствие с изискванията на приложимия данъчен закон. За ревизираната 2007 г. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт в тази му част. Съдът правилно се е съобразил с направената таблица в ревизионния доклад на приходи и разходи, като от нея се установява, че приходите надвишават разходите със 119 990,30 лв., поради което няма формирана данъчна основа за облагане по чл. 17 ЗДДФЛ. При установеното от приходните органи превишение на приходите над разходите, правилно съдът не е възприел установения от приходните органи недостиг от 11659,79 лв. и тази сума неправилно е приета като данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Този недостиг неправилно е определен от ревизията помесечно и не може да се разграничава и изчислява от общата годишна данъчна основа в случаите, когато е установено превишение на приходите над разходите. Само, когато това превишение е в обратна посока - по-големи разходи от приходи и то на годишна основа, е налице дължимост на данък върху доходите. Като е отменил определения с ревизионния акт данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., съдът е постановил правилно решение. За ревизираната 2008 г. съдът при преценката на паричния поток, установен от приходните органи, правилно е приел, че разликата между приходите и разходите са в размер на 107 973,80, която сума представлява отрицателно салдо за годината по таблицата в ревизионния доклад, а според ревизията то е в много по-малък размер - 24 781,38 лв. поради установяването на превишението на разходите над приходите не на годишна основа. Определянето по този начин на данъчната основа би довела до увреда на фиска. В същото време обаче задълбочено съдът е изследвал паричния поток, като от сумата от 119 990,30 лв. е приспаднал останалото отрицателно салдо от 944,57 от 2006 г. и сумата от 119 045,73 лв. правилно съдът е приел, че се явява начално салдо към 01.01.2007 г. При сборуване на общия размер на приходите на ревизираното лице за 2008 г. - 56 000 лв. заедно с началното салдо от 119 045,73 лв., както и изваждането на общия размер на установените разходи - 164 033,80 лв., не се получава данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът изцяло възприема подхода на първоинстанционния съд, поради което правилно последният е счел, че ревизионния акт и в тази част е незаконосъобразен, и като го е отменил не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна. С оглед изложеното съдът не е допуснал нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, като частично е отменил ревизионния акт и за задължителните осигурителни вноски, като преизчисляването се е наложило с оглед постановения от съда резултат за данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, предвид, че ревизираното лице се е самоосигурявало първоначално като едноличен търговец до 01.01.2007 г., а след 19.01.2007 г. като съдружник в "Гранд Спорт" ООД, считано от 01.01.2007 г. Относно разноските, съдът правилно ги е изчислил, съразмерно уважената част на жалбата на ЕТ "Катя - Катя Динева" - гр. Стара Загора. Изчислението на съда досежно тази част е върху заплатения адвокатски хонорар и внесената държавна такса, поради което неправилно касаторът се позовава на Наредба № 1/09.07.2004 г. Оплакването е неоснователно, поради което и в тази част решението на съда е правилно постановено. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваните му части е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски от ответника по касационната жалба не са поискани, поради което въпреки изхода на делото, такива не се присъждат за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение