Определение № 12817 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11708/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. Е. от гр. Копривщица и Д. Т. Г. от гр. София, която е с юридическа правоспособност, срещу определение № 1567 от 02.09.2025г., постановено по адм.д. № 520/2025г. по описа на Административен съд София – област /АССО/, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу, както следва:

1. Неизпълнение на искане, постъпило с молба – декларация от 2002г. от Т. Г. Е. за възстановяване на плана от 1972г.;

2. обявяване за нищожно на разрешение за строеж № 108 от 1975г. за построяване на постройка от Т. И. и

3. обявяване за нищожно на разпореждане на кмета на община Копривщица, с което е допуснато изменение на дължими данъци и с което определение е прекратено производството по делото в тази му част.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение в оспорената му част като противоречащо на закона, като се посочва, че с отказа да се обяви за нищожно разрешението за строеж № 108 от 1975г., както и с отказа да се възстанови плана от 1972г., както и с приемането на нов план от 1987г. на гр. Копривщица се узаконява к.стопанска постройка, която понастоящем е собственост на Т. И., но попада в техния двор, а именно ПИ идентификатор [номер]. Навеждат доводи и че изменението на дължимите данъци за [ПИ] и [ПИ] с разпореждане от най – вероятно 2023г. е с цел незаконосъобразно узаконяване на размерите на имотите по кадастралната карта. Навежда съображения, че заповедите по закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, подлежат на обжалване, поради и което неправилно съдът е оставил без разглеждане жалбата им срещу разпореждането за увеличаване на данъка. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и да им присъди разноските в производството.

Ответникът К:метът на община Копривщица, чрез процесуалния си представител адв. Пенчев, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол в оспорената част съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното определение в оспорената му част съдът е приел, че оспорването на неизпълнението на искане, постъпило с молба – декларация от 2002г. от Т. Г. Е. и Т. И. за възстановяване на плана от 1972г. е недопустимо, поради липса на правен интерес от оспорването., тъй като сградата, предмет на разрешението за строеж, е вече построена, а въпросът в чии имот се намира, респективно чия собственост е и кой може да я премахне, следва да се разреши по общия граждански ред. Приел е и че по отношение на оспорването на разрешение за строеж № 108 от 1975г. жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не са адресати на този акт, съответно нямат правен интерес да го жалят. Най – накрая по отношение на обжалването на разпореждане на кмета на община Копривщица, с което е допуснато изменение на дължими данъци, е приел, че липсва годен за обжалване акт, тъй като размерът на дължимия данък се установява с АУЗ по чл. 107 ал. 3 ДОПК, който акт, подлежи на съдебен контрол. Поради това в тези й части е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Оспореното определение в оспорената му част е правилно като краен резултат.

Правилен е извода на съда за недопустимост на оспорването относно заявеното в молба – уточнение на първоинстанционната жалба оспорване на неизпълнение на искането на постъпила молба от 2002г. от бащата на жалбоподателите Т. Г. Е. и от Т. И. за възстановяване на действието на плана от 1972г. Това е така, тъй като посоченото не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Съответен на закона е извода на съда за недопустимост на оспорването на разрешение за строеж № 108 от 1975г,. тъй като не е спорно между страните, че разрешеното с него строителство е реализирано.

Най – накрая правилно като краен резултат е определението в частта, с която е оставена без разглеждане и жалбата срещу твърдяното разпореждане на кмета на община Копривщица, с което е допуснато изменение на дължими данъци. В случая от молбата – уточнение става ясно, че жалбоподателите твърдят изменение на местния данък върху недвижимите имоти, а съгласно чл. 1 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 1 от Закона за местните данъци и такси „Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон“. Т.е. правилен е извода на съда, че от страна на кмета не е налице акт, който да е годен за съдебен контрол, но по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд.

По изложените съображения оспореното определение в оспорената му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация кмета на община Копривщица, макар и основателно в тази връзка, не следва да бъде уважено като недоказано, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски в настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,