Определение № 1 от 04.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4950/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Кастаньола“ ЕООД, срещу определение № 3873 от 3. 11. 2021 г. по гр. д. № 11942/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение № 2606 от 30. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 44695/2021 г. на СРС, 90 с-в, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС, който „Кастаньола“ ЕООД ще предяви срещу К. К. К., З. И. К., Д. Н. И. и К. Н. К., за присъждане на сумата 20000 лв. обезщетение за извършени подобрение в ПИ .........и построеното в него партерно помещение с идентификатор .........по кадастралната карта на [населено място], чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 943/2019 г. по описа на ЧСИ У. Д., при условие, че молителят внесе парична гаранция в размер на 3000 лв. по сметка на Софийски районен съд, която обезпечителна мярка е заменена, с определение № 5028/21. 09. 2021 г., с обезпечителна мярка залог на парична сума в размер на 20000 лв., обезсилена е обезпечителна заповед, издадена на 2. 08. 2021 г. по ч. гр. д. № 44695/2021 г. на СРС, 90 с-в, и е отхвърлена молбата по чл. 390 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като извърши проверка за допустимост на подадената частна жалба, прие следното: Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С тълкувателно решение № 1/21. 07. 2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обезпечителното производство е двуинстанционно, както и че ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена /ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 г./, като е прието, че определението на въззивен съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 389 и 390 ГПК подлежи на касационно обжалване само в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК - когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е била оставена без уважение. С тълкувателно решение № 5/2018 по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС също е разяснено, че въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на иска, подлежи на касационно обжалване тогава, когато обезпечението е допуснато за пръв път от въззивния съд. Разяснено е, и в двата цитирани тълкувателни акта, че предвид привременния характер на обезпечителното производство, постановените в него определения по същество не са такива с които се дава разрешение по същество на други производства. Настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, тъй като частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, като въззивният съд е приел неоснователност на молбата по чл. 390 ГПК, отменил е първоинстанционното определение и е обезсилил е издадената обезпечителна заповед. В този смисъл е и практиката на ВКС (напр. определение № 60116 от 27. 09. 2021 г. по ч. гр. д. № 3256/21 г., 1 г.о.) Като недопустима, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение