Определение № 281 от 30.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 3014/2017 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. К. Д. П., Г. С. С. и К. А. П. чрез своята майка Г. С. С. чрез упълномощения си представител адвокат Ч. са поискали допълване на решение от 5.6.2019 г. в частта за разноските. Като се намалят сторените от ответника разноски и да се произнесе съдът по подадената частна жалба. Молбата е подадена на 26.06.2019 г. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД не е подал отговор. Върховният касационен съд на Р България като взе предвид изложеното от молителя намира следното: От касационните жалбоподатели е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение № 8 от 5.6.2019 г., Върховният касационен съд на Р България по т.д. 3014/17 г. Искането е допустимо. Подадено е преди изтичане на 1 месечен срок, предвиден в чл. 248 от ГПК, от постановяване на необжалваемото съдебно решение. Частно търговско дело 3013/17 г. ВКС е образувано по частна жалба на К. Д. П., Г. С. С. и К. А. П. срещу определение № 2893 от 15.09.2017 г. по в.гр.д. 965/17 г, СГС, 10 състав. С това определение Софийски апелативен съд е изменил решение № 1784 от 20.7.2017 г. в частта за разноските като е осъдена К. П., Г. С., К. П. да заплатят на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. С оглед твърдението в частната жалба, че по едно от исканията, формулирани в молбата по чл. 248 от ГПК, нямало произнасяне от Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд на Р България се е произнесъл като е приел, че в тази част е налице подадена молба по чл. 248 от ГПК относно размера на адвокатското възнаграждение и поради това е приел, че в тази част е подадена молба по чл.248 от ГПК и е необходимо въззивният съд да се произнесе повторно. Съдът е прекратил производството по частната жалба и е изпратил делото на Софийски апелативен съд. С решение № 8 от 05.06.2019 г. по настоящето дело, Върховният касационен съд на Р България е осъдил ЗАД „Алианц България“ да заплати на К. Д. П., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ отм. сумата от 56 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Г. П., причинена от ПТП, настъпило на 08.7.2013 г. ведно със законната лихва върху посочената сума от 28.7.2015 г. до окончателното й плащане и 2 652 лв разноски. На Г. С. С., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ отм. сумата от 72 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. П. и на К. А. П. чрез нейната майка Г. С. сумата от 88 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А. Г. П., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ отм. Осъден е „Алианц България“ АД да заплати на основнаие чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса от 4 350 лв. Липсва произнасяне на съда по направеното искане в касационната жалба за присъждане на съдебни и деловодни разноски пред касационната инстанция. В случая се касае за допълване на решението на Върховния касационен съд, на основание чл. 248 от ГПК. Решението на Софийски апелативен съд е обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете като К. Д. П. е поискала заплащане на сумата от още 56 000 лв, на Г. С. още 78 000 лв и на К. П. за 92 000 лв. Представени са доказателства относно заплатеното на процесуалния представител на касационните жалбоподатели адвокатско възнаграждение, както следва от К. П. сумата от 2 652 лв, от Г. С. сумата от 3 444 лв и от К. П. сумата от 3 948 лв. Нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че заплатените разноски от ищеца се възмездяват от ответника съразмерно на уважената част от исковете. С оглед обжалваемия интерес и уважената част от исковете след отмяна на въззивното решение, на касационните жалбоподатели следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както следва: на К. П. в пълен размер, на Г. С. сумата от 3 168 лв, на К. П. сумата от 3 750 лв. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в посочения размер. По изложените съображения състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение