Определение № 351 от 01.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1403/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Е. П., назначена за особен представител на А. В. К., срещу протоколно определение от 20.06.2022г. по гр.д № 587/2019г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е оставено без уважение искането ѝ за изплащане на адвокатско възнаграждение от внесения от ответника по въззивната жалба „Банка ДСК“ АД депозит за разликата над 200 лева до 800 лева. Частната жалбоподателка поддържа, че в качеството си на особен представител на малолетния А. К. е депозирала писмени отговори на подадените въззивни жалби, взела е участие в съдебно заседание на 04.11.2019г. и е изготвила и депозирала становище с вх. № 76667 от 16.01.2020г. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено да ѝ се изплати възнаграждение в размер на още 800 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството по т.д. № 587/2019г. на САС, 4 състав е образувано по подадена от Ю. Х. Г. въззивна жалба срещу решение от 06.02.2017г. по гр.д. № 14035/2013г. на СГС, с което е уважен предявеният против нея установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 2862,12 евро. С оглед настъпилата след подаване на въззивната жалба смърт на жалбоподателката с определение № 12046 от 13.04.2017г. на нейно място е конституиран наследникът ѝ по закон - малолетният А. В. К., и с определение от 14.12.2018г. е назначена за особен представител на същия адв. Е. П.. Назначеният особен представител адв. П. е подала отговор, с който е оспорила предявения иск и е заявила, че поддържа подадената въззивна жалба, явила се е в проведеното на 04.11.2019г. открито съдебно заседание и представила становище вх. № 74304 от 30.09.2020г. С протоколно определение от 16.11.2020г. въззивният съд е спрял производството по делото и е указал на въззиваемия ищец да предприеме действия за назначаване на управител на наследството на Ю. Г.. С молба от 17.11.2020г. адв. П. е поискала да ѝ бъде изплатено възнаграждение в размер на 50% от внесеното възнаграждение за особен представител или сумата от 500 лева и с разпореждане от 23.11.2020г. въззивният съд е разпоредил да ѝ се изплати сумата 200 лева с оглед материалния интерес по въззивната жалба на Ю. Г.. С определение от 28.02.2022г. въззивният съд е възобновил производството по делото и с постановеното в о.с.з. протоколно определение е констатирал прекратяване на представителната власт на адв. П. по отношение на малолетния А. В. К., като същият ще бъде представляван от адв. Т., назначена за управител на наследството на Ю. Г.. Изложил е съображения, че няма основание на адв. П. да се доизплати адвокатско възнаграждение над вече изплатеното такова в размер на 200 лева. Обжалваното определение е частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В случая съдът е определил възнаграждение за особен представител на малолетния А. В. К. в размер на 1000 лева, но с оглед настъпилото прекратяване на представителната власт на назначения особен представител адв. П. е определил на същата да се изплати част от така определения размер, възлизаща на 200 лева. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 300 лева. В настоящия случай адв. П. е изготвила отговор на въззивната жалба, явила се е в открито съдебно заседание и е представила и становище по предявения иск. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице основание размерът на дължимото се до момента на прекратяване на представителната ѝ власт възнаграждение да бъде определен под предвидения в посочената разпоредба минимум. При съобразяване на обжалваемия с въззивната жалба на Ю. Г. интерес, на фактическата и правна сложност на делото с оглед предмета му, на размера на определеното от съда възнаграждение за особен представител на конституирания малолетен наследник на починалата жалбоподателка и на извършените от адв. П. процесуални действия, настоящият състав намира, че на същата следва да се определи възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. П. да ѝ се изплати възнаграждение за разликата над 200 лева до 500 лева, е неправилно и следва да бъде отменено, като искането в тази част следва да бъде уважено. В останалата част, с която е оставено без уважение искането на адв. П. да ѝ се изплати адвокатско възнаграждение за разликата над 500 лева до 1000 лева, определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,