Определение № 50027 от 20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1258/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] против определение № 1034 от 14.04.2022 г. по гр.д. № 1418/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по т.2 от молба № 371/10.01.2022г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. С т.2 от молба № 371/10.01.2022г.Сдружение НББАЗ е изразило недоволство от присъдените в негова полза разноски за въззивното производство. Това оплакване е подкрепено с довода, че бюрото е заплатило на процесуалния си представител сумата 9468лв. с ДДС, поради което, с оглед обжалваемия интерес им се дължат от П. Р. и Р. Р. по 3510лв. с ДДС а от Н. Й. сумата 2436 с ДДС, а не присъдените за всеки един от тях по 1461.97лв. Съдът с обжалваното определение е оставил без уважение молбата в тази й част.За да постанови този резултат, съставът е съобразявал отхвърлената част на исковите претенции, а също така и това, че сумата от 9468лв. е уговорена общо за процесуално представителство по всички искове, без да бъде разграничено спрямо кои лица е платена, поради което са извършили и преценка за това, че разноските следва да бъдат поделени поравно между ищците по исковете. Частната жалба е основателна. С частната си жалба, адв. М. К., като пълномощник на НББАЗ, е поддържала, че след като във въззивното производство жалбата на противната страна е оставена изцяло без уважение, то на дружеството се дължат изцяло и направените за това производство разноски в размер на 9468лв. Оплакването е основателно. И двете страни по повдигнатия правен спор са подали въззивни жалби, като Сдружение НББАЗ е разграничил представителството по своята въззивна жалба, за което отделно е претендирал разноски, недължими съобразно изхода на спора. Отделно за защита срещу жалбата на противната страна е подаден отговор, в който за тази защита са посочени разноски в размер на 9468лв.- адвокатско възнаграждение, платено в полза на адвокатското дружество, за което е представена фактура, както и дневно извлечение от банковата сметка на дружеството, удостоверяващо заверка на сметката с посочената във фактурата сума. При тези фактически данни, правно необосновано е разрешението дадено от въззивния съд, тъй като не е отчетено именно тава разграничаване на разноските за отделно предприетите процесуални действия. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответното по въззивната жалба на П. Р., Р. Р. и Н. Й. застрахователно дружество е установило по спора, че е направило разноски за защита срещу нея в размер на 9468лв., които са дължими именно, с оглед изхода на спора, поради това, че жалбата не е уважена. Доколкото не е уважена и жалбата на дружеството, то на него не му се дължат разноските направени за подаването й в доказания размер от 6317.50лв. Тези разноски правилно не са присъдени от въззивния съд, както всъщност и с молбата от НББАЗ не са и поискани. Разноските, обаче, направени от дружеството за защита срещу жалбата на противната страна са дължими, като установени и надлежно поискани. Поради това и правно необосновано молбата на дружеството по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение в тази й част.С оглед това, постановеното определение следва да бъде отменено в обжалваната част, а по същество следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя още по 2048.03лв. дължими от П. И. Р. и Р. И. Р. и от Н. П. Й. още 974.03лв., с оглед предмета на техните жалби. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение