Определение № 5939 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. М. Н., чрез адв. Ангелов, срещу разпореждане № 583 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 453/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Счита обжалваното разпореждане за неправилно и претендира отмяната му. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С определение № 70 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 453/2025 г., по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник), на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Н. М. Н. срещу заповед № КД-14-45/10.10.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Срещу прекратителното определение е подадена частна жалба, която с разпореждане № 274 от 10.02.2026 г., постановено по същото дело е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите в жалбата си като представи пълномощно за процесуално представителство на адвокат А. Ангелов, от АК – Кюстендил, за пред Върховния административен съд (ВАС), включително за подаване и приподписване на частната жалба и документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса в размер на 15.34 евро по сметката на ВАС. Частният жалбоподател е предупреден, че съобразно чл. 231 във връзка с чл. 213а, ал. 1 АПК ако нередовностите в частната жалба не бъдат отстранени в посочения 7-дневен срок от узнаване на това разпореждане на съда, същата ще бъде върната на подателя. Съобщението, с което е връчен препис от разпореждане № 274 от 10.02.2026 г. е получено от жалбоподателя, чрез адв. А. Ангелов на 02.03.2026 г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд констатира, че дадените с разпореждане № 274 от 10.02.2026 г. указания не са изпълнени, поради което на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК във връзка с чл. 231 от АПК съдът е върнал частна жалба с вх. № 368 от 09.02.2026 г. на Н. М. Н. против определение № 70 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 453/2025 г., по описа на АС – Перник. Обжалваното определение е законосъобразно: Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Според чл. 236 АПК, доколкото в глава тринадесета от АПК няма особени правила за производството по частните жалби следва да се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5 АПК. При тези данни законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му с разпореждането от 10.02.2026 г. указания за отстраняване на нередовности по подадената от него частна жалба. Съобщението, с което е връчен препис от разпореждане № 274 от 10.02.2026 г. е получено от жалбоподателя чрез адв. А. Ангелов на 02.03.2026 г. Считано от този момент срокът за изпълнение на дадените указания, изчислен по реда на чл. 60, ал. 5 ГПК, е изтекъл на 10.03.2026 г., вторник. Предвид изложеното, налице е било правното основание на чл. 213а, ал. 1 от АПК за връщане на частната жалба. Връщането на частната жалба е обусловено от процесуалното поведение на частния жалбоподател чрез неговия пълномощник и е последица, разпоредена в АПК. Съдът следва да процедира съобразно изискванията на АПК, сред които са да се представи документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, и пълномощно, ако жалбата е подадена чрез пълномощник и в този смисъл са дадените указания от съда. След като същите не са изпълнени в срок, то настъпва постановената от АПК последица връщане на жалбата, което е сторено с обжалваното разпореждане. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 213а, ал. 1 АПК с оглед констатираните нередовностни на жалбата и липсата на отстраняването им в предоставения срок, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение