Решение № 14917 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2009 г.

Решение № 14917 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Стил-91-М-Стефко Митев" гр. Добрич, подадена чрез адв. Константин Караниколов, срещу решение № 158/9.03.2009 г. по адм. дело № 2246/2006 г. на Варненския окръжен съд, АО, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против РА № 0800659/22.06.2006 г. на ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 616/24.08.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС за периода от 1.12.2001 г. до 30.11.2005 г. в размер на 8 484, 81 лв. и съответните лихви и данък печалба по ЗОДФЛ (отм.) за периода от 1.01.2002 г. - 31.12.2002 г. в размер на 57, 81 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище изложено в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да потвърди РА № 0800659/22.06.2006 г. на ТД на НАП гр. Добрич, в частта относно определените данъчни задължения по ЗДДС за периода от 1.12.2001 г. до 30.11.2005 г. в размер на 8 484, 81 лв. и съответните лихви и данък печалба по ЗОДФЛ (отм.) за периода от 1.01.2002 г. - 31.12.2002 г. в размер на 57, 81 лв., окръжният съд е приел следното: При наличния доказателствен материал и поради установения в административното производство факт за унищожена счетоводна документация (писмо с вх. № 70-00-231 от 9.02.2006 г. за възникнал пожар), съдът е счел, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Документалната проверка е извършена въз основа на представени от данъчния субект доказателства и въз основа на съхранявани ДП и СД в регистрите на ТД. Съдът е установил, че ревизираното лице не е отразило в дневниците за покупки за ДДС фактури за доставки, като същите не са заведени в счетоводни сметки № 302 "Материали" или 304 "стоки". Тези констатации се отнасят до 2 бр. фактури, издадени от ЕТ "Коко", 5 бр. фактури на "Дакор" ООД и 2 бр. фактури с издател "Набег Технофуд" ЕООД. При извършените насрещни проверки на доставчиците е констатирано, че те са ги отразили в СД и ДП и са извършени доставките по тях. Решаващият състав е приел, че правилно ревизиращият орган е приел, че след като доставките са свързани с предмета на дейност на ДЗЛ, липсата на отразяване в счетоводството и задълженията по ЗДДС представляват обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК и съответно определена данъчната основа за облагане с ДДС за периода от 1.01.2001 г. до 30.11.2005 г. и данък върху доходите на физическите лица за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2004 г. Относно възражението за липса на реквизити във фактурите обект на ревизионното производство, съдът е приел, че включването им в ДП и СД е достатъчно основание да се приеме, че сделките по тях са данъчно осчетоводени. Прието е, че възраженията за липсата на подпис на получателя или за неистинност на подписите са неотносими, тъй като подобно искане е следвало да бъде направено в хода на ревизионното производство. Решаващият състав напълно е споделил изводите на горестоящия административен орган, че съгласно чл. 32 от ЗДДС (отм.) доставките по тези фактури са облагаеми и за тях се дължи ДДС, без да е от значение обстоятелството, че задълженото лице не е ползвало право на приспадане на данъчен кредит и законосъобразно на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 55, ал. 1 и 5 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС. Относно възражението за непълна инвентаризация, съдът е отбелязал, че на 9.01.2002 г. в присъствието на собственика на ЕТ са извършени действия от служители по оперативен контрол в цеха и в склада на ревизирания субект, като е установена наличност на продукция за 12 408, 55 лв. и стоки за 22 820, 09 лв. Тези резултати са съпоставени със счетоводните данни по оборотната ведомост към 31.12.2001 г., първични счетоводни документи за заприходените и реализирани материали, продукция и стоки за периода от 1.01.2002 г. - 8.01.2002 г., справка за извършените продажби за периода от 1.01.2002 г. - 8.01.2002 г., оборота по касовия апарат за 9.01.2002 г. и хронологията на счетоводните сметки 302, 303 и 304. Не са представени каквито и да е доказателства опровергаващи установените от ревизиращия орган разлика по счетоводна сметка 304 "Стоки" в размер на 8 139, 10 лв. и по счетоводна сметка 302 "Материали" - в размер на 5 516, 40 лв. Относно възражението за липсата на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС съдът е посочил, че е начислен ДДС в размер на 2 937, 47 лв. върху данъчна основа 14 687, 35 лв., като по възражението липсва каквото и да е било конкретно оплакване с изключение на твърдението за непълнота на инвентаризационната проверка. С оглед изложеното, окръжният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ и е потвърдил РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въз основа на анализ окръжният съд е направил обоснован извод, че констатациите на РА не са оборени от жалбоподателя. Този негов извод е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на ОС - гр. Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,