Определение № 400 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв.Н. Н. от АК-Сливен, упълномощен от М. Д. Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетната К. В. Д. срещу определение № 186 от 15.6.2020 г, постановено по въззивно гр.дело № 180/20 г на Плавдивски апелативен съд, Втори граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 210/28.2.2020 г по гр.дело № 687/19 г на Хасковски окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима частна жалба вх.№ 2294/24.2.20 г срещу протоколно определение от 17.2.20 г, с което е допуснато изслушването на съдебно-медицинска експертиза, със задача, формулирана в съдебното заседание по искане на ответната страна. В частната жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Съдът е игнорирал искането на ищцовата страна за допускане на съдебна-експертиза със задача, формулирана от ищеца, допуснал е експертизата, поискана от ответната страна, след изтичане на всички процесуални срокове, което само по себе си би могло да доведе до постановяването на неправилно съдебно решение. Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор. За да постанови обжалваното определение съставът на Плавдивски апелативен съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на визираните в чл.274 ал.1 ГПК, поради което не подлежи на обжалване, а подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси: 1.Нарушено ли е правото на защита на ищцата, която е малолетна и няма финансови възможности. 2.Могла ли е майката да се яви в съдебно заседание след като трябва да се грижи за друго малолетно дете. 3.Правилно ли е съдията е назначил съдебна-експертиза, поискана от ответника, извън всякаки срокове. 4.Следвало ли е съдията да отмени определението си, с което се е произнесъл по своевременно направено искане за допускане на експертиза за работоспособността. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Всички поставени въпроси са ирелевантни, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл с мотивите на обжалваното определение.Съдът е приел, че обжалваното определение е такова по движение на делото.Същото не принадлежи към тези визирани в нормата на чл.274 ал.1 ГПК-не е в изрично предвидените от закона случаи и не прегражда развитието на производството.Контролът върху определенията по движение на делото се осъществява по пътя на обжалване на самото съдебно решение.Горните въпроси не са обсъждани от въззивния съд, поради което Определението не е очевидно неправилно, тъй като е постановено в стриктно съобразяване с разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК, която изрично посочва кои категории определения подлежат на обжалване с частна жалба.Тези по допускане на доказателства не подадат в приложното поле на горната разпоредба, в който смисъл са мотивите на обжалвания акт. По горните съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО