Определение № 277 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от П. Д. П., чрез процесуален представител адвокат А. А., против въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ гр. състав № 3535/16.12.2013 г., постановено по гр. д. № 2279/2013 г. в производство по чл. 248 ГПК, с което П. Д. П. е осъдена да заплати на А. Г. Г. ЕГН [ЕГН], в качеството му на ЕТ с фирма „Б. К.-А. Г.”-П. сумата 200.00 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Според жалбоподателката определението е незаконосъобразно, тъй като не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. Постъпил е писмен отговор от адвокат К. В. Г., като пълномощник на [фирма]. Частната жалба е оспорена, като неоснователна. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно. С писмена молба вх. № 26288/24.09.2013 г. по гр. д. № 2279/2013 г. процесуалният представител на ответника по въззивна жалба А. Г. Г., действащ като [фирма] адвокат К. Г. е поискал присъждане направените от доверителя му за въззивната инстанция разноски по делото в размер на сумата 200.00 лв. адвокатски хонорар. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.09.2013 г., видно от който ответникът по жалбата е изплатил на адвокат К. В. Г. сумата 200.00 лв. възнаграждение за процесуално представителство и защита по в. гр. д. № 2279/2013 г. по описа на ПОС. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение