Определение № 2794 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 956/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца Община Силистра срещу определение на Варненски апелативен съд. Ответникът оспорва жалбата. С обжалваното определение въззивният съд по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение, като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер от 9660 лв. вместо присъдения с решението размер от 3000 лв., определен с оглед уваженото възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е изложил подробни съображения, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 9660 лв. е прекомерно с оглед степента на фактическа и правна сложност на спора във въззивното производство, протекло в едно открито заседание, без нови факти и доказателства и при наличие на последователна съдебна практика по поставените за разрешаване правни въпроси. Така постановеното определение е валидно и допустимо. По същество същото е и правилно, като изложените от въззивния съд мотиви изцяло се споделят и от настоящата инстанция при липсата на изложени в частната жалба конкретни оплаквания за неправилност, поради което същото следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът