Определение № 12185 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Църковното настоятелство на Храм „Света Троица“ като поделение на Великотърновска митрополия, в качеството му на ответник по касация по делото, чрез процесуалния му представител адв. Лупова, за допълване на решение № 9508 от 09.10.2025г., постановено по адм. д. № 5757/2025г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. С молбата е поискано допълване на решението и присъждане на разноските за настоящата инстанция, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по така направено своевременно искане. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК /нов ДВ бр. 63/2025г. в сила от 05.08.2025г./, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. От другите страни по делото касатора М. Д. К. и Кмета на община Горна Оряховица не е постъпило становище по отправеното искане за допълване на решението в частта за разноските. Разгледано по същество, искането се явява основателно по следващите съображения. С решение № 9508 от 09.10.2025г., постановено по адм. д. № 5757/2025г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 1371 от 28.04.2025г. по адм. д. № 266/2024г. на АС – гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на касатора в това производство М. К. срещу изричен отказ, обективиран в писмо изх. № РД – 9400 – 2773 – 1 от 21.02.2024г. на Кмета на община Горна Оряховица, т. е. спорът е решен окончателно в полза и на заинтересованата страна в първата инстанция и ответник по касация Църковното настоятелство на Храм „Света Троица“ като поделение на Великотърновска митрополия. С направено искане в представения отговор на касационната жалба от Църковното настоятелство на Храм „Света Троица“ като поделение на Великотърновска митрополия /стр. 28 – 31 от делото/ е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция като е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 1 200 лева и отбелязване, че същата е внесена в брой, т.е. представени са доказателства за заплащане на разноските. По така направеното своевременно искане за присъждане на разноски в производството съдът не се е произнесъл, поради и което е основателно искането за допълване на решението в частта по разноските, които в случая съгласно чл. 143, ал. 3 АПК се дължат на ответника по делото. Поради изложеното настоящият състав намира, че решението следва да бъде допълнено в частта по разноските като на ответника по касация бъдат присъдени такива. Във връзка с горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение