Определение № 7117 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Я. Я. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Кърпаров, срещу определение № 3512 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 731/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Община Родопи да издаде заповед за спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж или част от строеж, находящ се в имот с идентификатор 03304.18.23 и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че в случая мълчаливият отказ не подлежи на оспорване. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Родопи, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пловдив е приел, че липсва годен за оспорване акт, тъй като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на общината действа служебно и специалната норма на чл. 214, т. 3 от ЗУТ не предвижда обжалване на отказите, били те изрични или мълчаливи, за издаване на актове по чл. 224а от ЗУТ. Определението е правилно. Видно от съдържанието на подадената от Н. Я. жалба пред Административен съд – Пловдив, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Родопи да издаде заповед по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с адресирана до него жалба от Н. Я., в качеството му на собственик на имот с идентификатор 03304.18.22, срещу извършващо се строителство в съседен имот с идентификатор 03304.18.23. При така установеното по делото законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за извършващо се строителство с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ или по подадена жалба срещу такова строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законът за устройство на територията е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали жалби срещу извършващ се незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 224а от ЗУТ, съответно чл. 225а от ЗУТ, не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за спиране на изпълнението или премахване на незаконен строеж е неговият извършител. Поради и това в процесния случай липсва формиран мълчалив отказ, тъй като не е налице нормативно уредено задължение за кмета на Община Родопи да издаде по искане на трето лице административен акт по чл. 224а от ЗУТ, касаещ извършването на незаконно строителство от друго лице в съседен имот. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,