Решение № 833 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. М. П. и С. К. П. от гр. Дупница, подадена чрез процесуалния представител адв. Братанов, против решение № 1172 от 09.07.2025 г., постановено по адм. дело № 167/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-01-10-86 от 28.02.2024 г. на кмета на Община Сапарева баня и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмета на Община Сапарева баня, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците – О. К. П. и Л. Г. П., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на Е. П. и С. П. срещу заповед № РД-01-10-86 от 28.02.2024 г. на кмета на Община Сапарева баня, с която е отказано прокарване на временен път по реда на чл. 190, ал. 3, във вр. с ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, който да осигури транспортен достъп на поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сапарева баня през поземлени имоти с идентификатори [номер] и [номер] по искане вх. № И-109/21.02.2024г., подадено от жалбоподателите. В мотивите на заповедта е посочено, че в случая не са налице предпоставките по чл. 190, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, доколкото не е налице предвидена нова улица по подробен устройствен план /ПУП/, по проект на ПУП или по извършени проучвания. Според административния орган осигуреното със заповед № РД-08-337/28.07.2016 г. на кмета на Община Сапарева баня право на преминаване не е улица, а през имот с [идентификатор] по КККР на гр. Сапарева баня /предходен № 187/ не е налице и осигурено право на преминаване, нито пък е налице новопроектирана улица, която не е открита. Извън това органът приема също така, че учреденото сервитутно право не може да пречи на други, възникнали преди това права, като в случая за имот с [идентификатор] по КККР на гр. Сапарева баня, през който се иска учредяване на право на преминаване, вече е налично друго сервитутно право на прокарване и/или преминаване на юридически лица и е изграден трафопост, като за същият е налице и сервитут по Закона за енергетиката. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът да е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Позовавайки се на заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът приема, че в случая не са налице материално-правните предпоставки на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, тъй като по несъмнен начин е установено, че не е налице предвиждането на ал. 1 – УПИ имат лице само по проектирани нови улици, като преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти, а в случая не е налице нова проектирана улица, която да не е открита. Съдът приема също така, че липсват и доказателства за започнала устройствена процедура по урегулирането му с ПУП, съответно за предвидени с проектоплан улици или за извършени проучвания, поради и което не е налице и предпоставката по ал. 2 на чл. 190 от ЗУТ. Според съда ал. 3 от чл. 190 от ЗУТ въвежда задължение на административния орган да извърши преценка на възможността временният път да следва новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или извършени проучвания, а такива в случая няма. Въз основа на това съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Правилен е и решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, като смисълът на тази норма е временните пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда - при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти - по улиците съобразно извършените проучвания. Тези предпоставки, предвидени в хипотезата на правната норма, безспорно се установява, че не са осъществени в процесния случай, за да възникне предвидената от закона последица - прокарване на временен път. От приетите по делото писмени доказателства, включително и четири съдебно-технически експертизи, безспорно се установява, че за имот с [идентификатор], за осигуряване на транспортен достъп, до който е поискано прокарване на временен път, няма предвиден достъп по проектирана с ПУП, но нереализирана на място улица. Действително, по делото се установява, че с ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № РД-08-337/28.07.2016 г. на кмета на Община Сапарева баня, поземлен имот с [идентификатор] е урегулиран с отреждане за „жилищно устройствена зона със средна височина и плътност“, с посочени устройствени показатели, с цел изграждане на „Една сграда за обществено обслужване с предназначение „Семеен хотел““, съгласно графичната част към заповедта. С така одобрения ПУП – ПРЗ за процесния имот, обратно на твърдяното в касационната жалба, не е одобрена улична регулация и транспортна комуникация, като такава не се съдържа нито в текстовата част на заповедта, нито в графичната част към нея. Видно от графичната част към одобрения план за регулация, в него е нанесено само „осигурено право на преминаване“. В графичната част към плана за застрояване липсва също така означение за улица – тупик, като единствено в легендата към плана направеното в него означение в лилав цвят, част от него съответстващо на предвиденото в плана за регулация право на преминаване, е вписано като „новопредвидена вътрешна улица“. В тази връзка следва да се има предвид, че както в графичната част на плана за регулация, така и в графичната част на плана за застрояване липсват очертания със сигнатура за улична регулационна линия, поради и което настоящата съдебна инстанция приема, че с ПУП – ПРЗ от 2016 г. по отношение на процесния имот е предвидено само право на преминаване, но не и „новопредвидена улица“. В конкретния случай по делото не се установява също така започнала нова устройствена процедура за процесната територия, съответно липсват доказателства за предвидени с проектоплан улици или по извършени проучвания. Видно също така от заключенията на вещите лица по приетите съдебно-технически експертиза, в Общия устройствен план на Община Сапарева баня, одобрен с решение № 369/30.11.2027 г. на Общински съвет – Сапарева баня, и изработен върху действащата към момента кадастрална карта, не е нанесена улица за достъп до процесния имот за територията, върху която е учредено правото на преминаване през 2015 г. При така установеното по делото правилен е извода на съда, че предпоставките по чл. 190, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ по отношение на процесния имот не са осъществени и издадения в тази връзка отказ за прокарване на временен път е законосъобразен. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че се явява неоснователно и възражението на касаторите, че в конкретния случай е налице и хипотезата на чл. 190, ал. 5 от ЗУТ. Видно от приложеното по делото разрешение за строеж № 45/01.07.2022 г., издадено от главния архитект на Община Сапарева баня, по делото се установява, че за имот с [идентификатор] е разрешено изграждането на „плътна ограда“ с дължина 35.95 м. Това обстоятелство обаче не обоснова извод за наличие на основанието по ал. 5 на чл. 190 от ЗУТ, тъй като тази хипотеза има предвид строителство, което в момента се извършва, и изискващо след изграждане на строежа последващо издаване на разрешение за ползване, каквото безспорно не е разрешеното с представеното по делото разрешение за строеж строителство. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,