Определение № 9251 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. К., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Асеновград, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Атанасов, срещу Определение № 23766/12.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7046/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Решение № ПИ-200/04.06.2026 г., издадено от Директора на ТД на НАП София, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда, според който жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалване на акта с оглед разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ДОПК. Аргументира се пряк и личен правен интерес, като се сочи, че спрямо недвижимите имоти на лицето са наложени възбрани с Постановление от 11.03.2026 г. за обезпечаване на евентуалната му отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на заличеното дружество – „Си Фешън 21“ ЕООД. Именно защото отговорността по чл. 19 ДОПК се явява субсидиарна спрямо тази на основния длъжник – дружеството, частният жалбоподател счита, че не следва да бъде третиран като трето лице по отношение спорните правоотношения. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и за връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Директор на ТД на НАП София, чрез пълномощника юрк. Георгиев, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на С. Г. К. срещу Решение № ПИ-200/04.06.2026 г., издадено от Директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение подадената от лицето жалба против Разпореждане с изх. № С260022-137-0002108/15.05.2026 г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. С посоченото разпореждане, на основание чл. 266, ал. 1 ДОПК, е отказано прекратяване събирането поради изтекла погасителна давност на задължения на „Си Фешън 21“ ЕООД (в несъстоятелност) във връзка с подадено от К. искане. В сезиращата съда жалба против Решение № ПИ-200/04.06.2026 г. са изложени съображения както за нищожност, така и за незаконосъобразност на акта. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното съдебно производство, административният съд е приел, че жалбата е недопустима като подадена от ненадлежна страна по чл. 268, ал. 1, изр. първо ДОПК. Посочено е, че Решение № ПИ-200/04.06.2026 г. е акт, издаден на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, като К. не е нито длъжник, нито взискател. За разлика от административното производство, образувано от К., в качеството му на трето задължено лице по см. на чл. 266, ал. 1, изр. първо ДОПК, законът не предвижда правото на последното на съдебно оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е започнало с подадено от К. искане, в качеството му на бивш управител и заинтересовано лице по отношение на „Си Фешън 21“ ЕООД (в несъстоятелност), за отписване на публични задължения по чл. 173 ДОПК, актуализиране и закриване на данъчно-осигурителна сметка на заличеното дружество. В искането е посочено, че дружеството е обявено в несъстоятелност, като в рамките на проведеното производство НАП не е предявила публичните вземания, чието отписване се иска. Отделно, спрямо лицето, в качеството му на бивш управител на „Си Фешън 21“ ЕООД, е инициирано ревизионно производство за установяване отговорността му по чл. 19 ДОПК. Във връзка с това, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С260016-023-0000712/11.03.2026 г. е наложена възбрана върху имущество на лицето. Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Според разпоредбата на чл. 268, ал. 1, изр. първо ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Първо, от цитираните разпоредби следва еднозначен извод, според който при действието на чл. 266, ал. 1 ДОПК легитимирани да обжалват по административен ред действията на публичния изпълнител са длъжникът и третото задължено лице. Съдебното обжалване на решенията, постановени при административното обжалване в изброените хипотези на разпоредбата на чл. 268, ал. 1 вр. с чл. 267, ал. 1 от ДОПК, е в активна легитимация само на длъжника и взискателя по изпълнителното дело (т. напр. Определение № 10838/09.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10202/2023 г. по описа на ВАС). Второ, въпросното ограничение спрямо третите лица не се изменя и от обстоятелството, че със сезиращата съда жалба се иска и прогласяване на нищожност на решението, с което е оставена без уважение жалбата против действията на публичния изпълнител. Това е така, тъй като законът и съдебната практика приемат, че обявяване на нищожност на индивидуален административен акт могат да искат само лицата, които могат да оспорват неговата законосъобразност. Противно на доводите на частния жалбоподател, след като съществува законово ограничения за оспорване на законосъобразност на обжалвания административен акт, то не може да се иска и прогласяване на неговата нищожност (в този смисъл Определение № 7344 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 5956/2024 г. по описа на ВАС). Всички останали доводи, изложени в частната жалба досежно заличаването на основния длъжник са относими спрямо законосъобразното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19 ДОПК, какъвто предметът на настоящия спор не е. Именно в рамките на ревизионното производство, образувано по отношение на третото лице – К., последният би могъл да реализира правото си на защита. По изложените съображения, настоящият състав намира, че определението, с което жалбата е приета за процесуално недопустима и е прекратено съдебното производство, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в заявения минимален размер, равняващ се на 40,90 евро съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,