Определение № 1027 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3791/2022 г.

С решение № 2 от 11.01.2023 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение е оставил без уважение молбата на Л. К. Б. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, на решение № 146 от 20.04.2022 г. по гр. д. № 20211630101219/2021 г. на Районен съд - Монтана, поправено с решение по същото дело № 255 от 20.06.2022 г., и е осъдил Л. К. Б. да заплати на С. Г. П. разноски пред ВКС в размер на 300 лв. С решението, предмет на молбата за отмяна, е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от С. Г. П. срещу Л. К. Б., относно имот № 150, за който е образуван УПИ * в кв. № 28, по кадастралния и регулационен план на [населено място], област Монтана, одобрен със заповед № 346/08.06.1987 г. на кмета на [община], с административен адрес: с. Д. Б., общ. Монтана, [улица], с площ на имота от 555 кв. м, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа и стопанска сграда, при граници: от две страни улица, имот пл. № * - УПИ *. С определение № 50370 от 26.09.2022 г. по ч. гр. д. № 3256/2022 г. ВКС, трето гражданско отделение е спрял на основание чл. 309 ГПК изпълнението на влязлото в сила решение № 146 от 20.04.2022 г. по гр. д. № 20211630101219/2021 г. на Районен съд – Монтана. На основание чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК Л. Б. е внесъл по сметка на ВКС обезпечение в размер на 2492.60 лв. Със запорно съобщение вх. № 2126/01.03.2023 г., изпратено до ВКС, ДСИ при РС – Монтана Л. Г. е наложила запор, по изп. д. № 20221630420250, на горепосочената сума за обезпечение. В запорното съобщение е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 1219/2021 г. на РС – Монтана, като задълженията на длъжника по него Л. К. Б. възлизат общо на 939.34 лв. към 09.02.2023 г. (300 лв. в полза на взискателя С. Г. П., 543.20 лв. – такси и разноски по изпълнението, 96.14 лв. – такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС – Монтана). Със запорното съобщение на ВКС е забранено да предава запорираната до посочения размер сума по обезпечението и му се нарежда да внесе дължимите от длъжника суми по посочена от съдебния изпълнител банкова сметка. От Л. Б. не е постъпил отговор на искането на съдебния изпълнител. Настоящият съд намира, че следва да остави без уважение искането на съдебния изпълнител. Съображенията му за това са следните. В случая сумата по обезпечението е внесена във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижим имот. Съгласно чл. 282, ал. 4 ГПК в тази хипотеза обезпечението се задържа, ако в двуседмичен срок след постановяване на решението по чл. 307 ГПК за оставяне на молбата за отмяна без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. В противен случай обезпечението подлежи на връщане. Същевременно в ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, чл. 398, ал. 2 ГПК и чл. 282 ГПК, се учредява при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя (съдът) чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ. отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявила иск за обезщетяването им (чл. 403, ал. 2 и чл. 282, ал. 4 ГПК). Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл. 403, ал. 2 ГПК - и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност, и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК), в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 ГПК, срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане. Тъй като в настоящия случай внесената сума обезпечава вреди от забавяне изпълнението на решение по чл. 108 ЗС, няма законово основание съдът, който не е трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 ГПК, да превежда суми от внесеното обезпечение по искане на съдебния изпълнител, във връзка с други задължения на Л. Б. към С. П.. Горното обуславя оставяне без уважение искането на съдебния изпълнител. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение