Определение № 602 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3228/14.04.2021 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от „Универс“ ЕАД /в ликвидация/, срещу определение № 95 от 26.03.2021 г. по гр. дело № 1538/2020 г. на ВКС, IV г. о. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК във връзка с постъпила молба от „Универс“ ЕАД /в ликвидация/ за отмяна на влязло в сила решение № 312202 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 45659/2016 г. на Софийски районен съд. Съгласно приетото в него, молителят обосновава молбата с твърдения за нередовно призоваване по делото, както и за ненадлежно представителство, които твърдения попадат съответно в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съдебният състав е приел, че същите твърдения касаят порочно процесуално действие, което съставлява пречка решението да влезе в сила, доколкото срокът за обжалване започва да тече от датата на връчването му, а в случая се изтъкват именно съображения за нередовно връчване на 1 препис от решението. В този смисъл предходният състав на ВКС приема, че решението не е влязло в сила и оплакванията на страната следва да бъдат разгледани по реда на инстанционния контрол, като делото се изпрати по компетентност на Софийски районен съд за администриране на постъпилата молба за отмяна като въззивна жалба. Настоящият съдебен състав на ВКС намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Извънинстанционният контрол по гл. XXIV ГПК е допустим единствено по отношение на влезли в сила съдебни решения. Първоинстанционното решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, при която същото е влязло в сила поради необжалването му и инстанционното производство е приключило с неговото постановяване /така и решение № 85 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5085/2008 г., V г. о./. За да се осъществи визираната в чл. 296, т. 2 ГПК хипотеза, първоинстанционният съд следва да е осъществил надлежно задълженията си по чл. 7, ал. 2 ГПК за връчване на препис от съдебния акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. Видно от чл. 258, ал. 1 ГПК, решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. Срокът за подаване на въззивна жалба е двуседмичен, считано от връчването на препис от съдебното решение на страната. При липса на надлежно уведомяване за постановеното решение, срокът за неговото обжалване не тече и решението няма как да влезе в сила. След като не е налице основната предпоставка за допустимост на производството по чл. 303 и сл. ГПК, а именно – наличие на влязло в сила решение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, както е процедирал и състава на ВКС. Недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната има възможност да реализира по реда на редовния инстанционен контрол. При наличие на пречки за влизане в сила на съдебното решение, постъпилата срещу него молба за отмяна следва да бъде администрирана като въззивна жалба и разгледана по реда на редовния инстанционен контрол. С оглед съвпадане изводите на настоящия състав с формираните от състава на ВКС, постановил обжалваното определение, последното следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,