Решение № 10207 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация чрез ю.к.Кръстева против Решение № 1265/01.12.2025 г. на Административен съд Видин (АС - Видин), постановено по адм. дело № 98/2025 г. С определение №2009/20.02.2026г по адм.д.№ 1633/2026г по описа на ВАС ,същото като по-късно образувано е присъединено към настоящото адм.д.№ 1632/2026г.Дело №1633/2026 е образувано по постъпили касационни жалби от Е. Б. А. и А. К. В. срещу Решение № 1265/01.12.2025 г. на Административен съд -Видин, постановено по адм. дело № 98/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение №69/21.02.2025г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД); установено е, че спрямо М. Е. М. е извършена дискриминация под формата на тормоз, основана на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, по смисъла на чл. 4, ал.1 и чл. 5 ЗЗДискр.; преписката е върната на КЗД за ново произнасяне, с указания за налагане на санкции и мерки по чл. 47 – чл. 76 ЗЗДискр.; Комисията за защита от дискриминация е осъдена да заплати разноски по делото. В жалбата на КЗД се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение,като първоинстанционният съд необосновано и формално е приел извършена от Е. Б. А. и А. К. В. действия спрямо М. дискриминация под формата на тормоз, основана на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, по смисъла на чл. 4, ал.1 и чл. 5 ЗЗДискр.; като е върнал преписката на КЗД за ново произнасяне, с указания за налагане на санкции и мерки по чл. 47 – чл. 76 ЗЗДискр.Навежда конкретни доводи относно законосъобразност в извършваните от двамата служители действия,изцяло в кръга на възложените им правомощия по повод образуваните срещу М. проверки,поради което постановеното от КЗД Решение №69/21.02.2025г е изцяло правилно и законосъобразно.Моли съдът да отмени решение № 1265 по адм.д.№ 98/2025г по описа на Адм.съд-Видин ,вкл.в частта за разноските.Претендира присъждане на разноски. Касационните жалбоподатели Е. Б. А. и А. К. В. релевират доводи в касационната си жалба в няколко посоки-недопустимост на постановеното решение,поради неконституирането на МВР в хода на производството пред първоинстанционния съд,тъй като двамата са служители ОДМВР-Видин,Дирекция „Вътрешна сигурност“,по арг.от чл.37 ал.1 т.4 ,чл.43 а ал.1 и чл.46 ал.5 от ЗМВР.На следващо място решението било недопустимо,тъй като с влязло в сила решение №1523 по адм.д.№ 214/2024г на Адм.съд-Видин потвърдено с решение № 8107 по адм.д.№ 1137/2025г на ВАС на осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е била отхвърлена исковата молба на М. М. против министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“в ОДМВР-Видин .В мотивите на цит.решение било прието,че извършените от служителите А. и В. действия са били законосъобразни.Поради което и счита,че адм.производство е следвало да бъде прекратено на осн.чл52 ал.2 във вр.с чл.74 от ЗЗД и чл.159 т.6 от АПК. На следващо място в касационната жалба на А. и В. се навеждат доводи за необоснованост на решение №1265/2025г,постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон,като молят касационния съд да го обезсили и прекрати производството по делото,както и да обезсили Решение №69 на КЗД,като върне преписката на КЗД,която да конституира като страна МВР ,алтернативно да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да остави в сила Решение № 69 на КЗК.Претендират се разноски. Ответната страна-М. Е. М. чрез адв.Д.Марковски в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалба.Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите,а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по същество - за основателни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение №69/21.02.2025г. на Комисия за защита от дискриминация, с което е прието, че Е. Б. А. и А. К. В. – служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – Видин към МВР не са извършили дискриминация срещу жалбоподателката М. Е. М. под формата на тормоз по признаци „лично положение“ и „обществено положение“. В решението си съдът е приел за установено от доказателствата по делото,че срещу жалбоподателката М. М. в периода 2021 – 2023 са били образувани 16 проверки по прокурорски и вътрешни сигнали, извършвани от едни и същи служители на Дирекция вътрешна сигурност в ОДМВР Видин, които са излизали извън предмета и обхвата на възложените им проверки, като са събирали сведения за нейния личен живот, разпитвали са майка ѝ и членове на семейството ѝ, проверявали са жилище и имоти, включително частни имотни отношения, които не са свързани със служебната ѝ дейност.Прието е в мотивите,че самите служители на ДВС са признали, че част от проверките са свързани с частноправни семейни спорове, включително съседски и имотни отношения, по които жалбоподателката е била страна по граждански и наказателни дела (НЧХД 328/2021 г.).Действията на служителите включвали разпити на майка ѝ, посещения в дома ѝ, снимане на имоти, събиране на лични данни, както и последващо прилагане на предложения за дисциплинарни наказания, въпреки липса на нарушение. Първоинстанционният съд е приел,че жалбоподателката е единственият служител на РУ Видин, спрямо когото са провеждани такъв тип и брой проверки, включително по въпроси, несвързани със службата. В мотивите на съдебния акт е прието относно признака „лично положение“,че от документите по делото се установява, че жалбоподателката е поставена в по-неблагоприятно положение поради своето лично и семейно положение – майка, съпруга, страна в граждански и наказателни дела, и субект на частни имотни спорове, които не засягат служебните ѝ функции .Относно признака „обществено положение“ съдът е посочил,че той включва служебния статус и социалната роля на лицето. В случая, М. е служител на МВР, подложен на системен контрол извън обхвата на служебните задължения.С оглед изложеното е заключил,че са налице всички елементи на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., както и неравно третиране по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно:Нежелано поведение – 16 проверки извън служебния контекст, следене, разпити, посещения на имоти и домове;Цел или резултат – накърняване на честта, достойнството и създаване на враждебна, унизителна и застрашителна среда;Основание – личното и общественото положение на жалбоподателката;Причинно-следствена връзка, доказана чрез системност и избирателност на действията. Първоинстанционният съд е приел още,че при наличието на данни за дискриминация по ЗЗДискр., тежестта да докаже липсата на такава преминава върху ответника,съгл.чл.9 от ЗЗД,като КЗД не е приложила този механизъм правилно и е изцяло възприела версията на ответниците, без критичност към фактите.Приел е,че обжалваното решение №69 на КЗД е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон,поради което и го е отменил;като е установил,че спрямо М. Е. М. е извършена дискриминация под формата на тормоз, основана на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, по смисъла на чл. 4, ал.1 и чл. 5 ЗЗДискр и е върнал преписката на КЗД за ново произнасяне, с указания за налагане на санкции и мерки по чл. 47 – чл. 76 ЗЗДискр. Както и осъдил КЗД да заплати на жалбоподателката съдебните разноски в размер на 3000лв. Настоящият състав на Върховния административен съд,пето отделение съобрази следното: Депозираните касационни жалби са процесуално допустими,като подадени в законния преклузивен срок,от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество,са основателни,при съображенията на касационния състав изложени както следва: Тезата на касаторите В. и А.,чрез процесуалния им представител за допуснато процесуално нарушение от страна на КЗД и съда, свързано с конституиране на страна към която не е насочено искане, не се споделя от настоящия състав. Видно от двете уточняващи жалби адресирани до КЗД заявителката М. изрично и недвусмислено е заявила,че оплакванията и са за причинена дискриминация и тормоз осъществен лично от служителите В. и А.,използвали служебното си положение на служители в дирекция Вътрешна сигурност в ОДМВР-Видин.Липсват твърдения за осъществено неправомерно поведение от ръководителя на ДВС или изобщо на структурата ДВС спрямо нея.Поради което правилно КЗД е конституирала страните в образуваното пред нея производство. Несподелим е и доводът на касаторите В. и М. за прекратяване на административното и съдебно производство ,поради наличието на влязло в сила решение №1523 по адм.д.№ 214/2024г на Адм.съд-Видин потвърдено с решение № 8107 по адм.д.№ 1137/2025г на ВАС на осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.С процесното решение е била отхвърлена исковата молба с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ на М. М. против министерство на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“в ОДМВР-Видин. В разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗЗД е уредено,че когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство.По аргумент от разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК ,която норма регламентира пределите на силата на присъдено нещо, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.В настоящата хипотеза липсва такава идентичност,тъй като влязлото в сила решение №1523 по адм.д.№ 214/2024г на АС-Видин е с различен предмет,основание и страни.Силата на присъдено нещо се формира от диспозитива на съдебния акт,а изложените мотиви имат единствено материална доказателствена сила. Обжалваното решение № 1265 постановено по адм.д.№ 98/2025г от състава на АС-Видин е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Така е, защото в мотивите на обжалваното решение отсъстват изложени конкретни факти /индивидуализирани като случили се в обективната действителност/,въз основа на които съдът да е извел обосновани правни изводи.От цялото дело съдържащо седем тома с множество писмени документи,съдът не се е позовал на никой конкретен такъв.Не са обсъдени изобщо твърденията и възраженията на страните,както и не е извършена дължимата от първоинстанционния съд цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК по реда на чл,. 168, ал. 1 от АПК. Съдът служебно следи за действителността на обжалвания пред него акт. В тази връзка следва да се установят релевантните писмени доказателства, в случая съдържащи се в преписката и приети в хода на съдебното производство, да се обсъдят и съответно да се изложат фактически и правни изводи. Вместо изискваното в чл. 172а, ал. 2 АПК изложение на фактите по делото, първоинстанционният съд е извел кратки обобщения по съществото на спора,приемайки ,че по отношение на М. Е. М. е извършена дискриминация под формата на тормоз, основана на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, по смисъла на чл. 4, ал.1 и чл. 5 ЗЗДискр. В решението липсва изложение, какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. Административният съд не се е произнесъл по нито едно от направените възражения на оспорващия. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото, не са изложени и обосновани правни съображения какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Предвид необсъждането на доводите, посочени в жалбата и липсата на самостоятелен фактически анализ от страна на съда на събраните доказателства по административната преписка, касационната инстанция не може да извърши касационен контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Въз основа на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват и правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да отстрани посочените по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, пето отделение