Определение № 3208 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3325/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5380/29.06.2023 г. на Ю. Н. Г., представляван от адв. В. Д., срещу разпореждане № 436 от 07.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 102/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Разпореждането е постановено при администриране на постъпила частна жалба срещу постановено по същото дело разпореждане № 328 от 26.04.2023 г. При осъществяване на проверката по чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК съдията-докладчик е констатирал, че препис от обжалваното разпореждане е получен от жалбоподателя на 11.05.2023 г. чрез Маргарита Т. - преупълномощено лице с приложено пълномощно към съобщението. Предвид това е приел, че срокът е изтекъл на 18.05.2023 г. и доколкото жалбата е подадена по пощата с пощенско клеймо от 19.05.2023 г., е разпоредил същата да бъде върната като просрочена. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като застъпва становище за неговата незаконосъобразност, без да сочи конкретни съображения в тази връзка. От ответниците по частната жалба А. Х. Г. и ЗД „ЕИГ Ре“ АД [населено място] не са подадени отговори. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК, препращайки към правилата на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК, установява конкретни формални изисквания, на които следва да отговаря една частна жалба, за да се породи деволутивният ефект от нейното подаване. В чл. 275, ал. 1 ГПК е регламентиран едноседмичен срок за подаване на частните жалби, който тече от датата на получаване на съобщението. Срокът е преклузивен и се отнася както за обжалването на определения, така и при оспорване на съдебните разпореждания /чл. 279 ГПК/. Последиците от неспазване на срока са установени в чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК - просрочените жалби подлежат на връщане от администриращия ги съд. При осъществяване на процесуалните си правомощия, проверявайки изцяло правилността на обжалваното разпореждане, настоящият съдебен състав на ВКС, I-во г. о., намира следното: Видно от приложения отрязък от съобщението за връчване на разпореждане № 328 от 26.04.2023 г., същото е изпратено до съдебния адрес, указан от пълномощника на Ю. Н. Г. - адв. В. Д.. Съобщението е получено в кантората на адв. Д. /гр. София, [улица], ап. 1/ от Маргарита С. Т.. Същата се легитимира като преупълномощено лице да прави справки, снима книжа и подава молби по делата, по които е упълномощен адвокат Д., за което е представен препис от нотариално заверено пълномощно рег. № 2225 от 02.11.2021 г. на нотариус Р. М. с рег. № 098 на НК. При прегледа на делото се установява, че Маргарита Т. е получавала и други съобщения по делото, като надлежното им връчване не е било оспорвано от адв. Д.. В този смисъл следва да се приеме, че връчването на препис от разпореждане № 328 от 26.04.2023 г. е надлежно извършено на 11.05.2023 г. в хипотезата на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро ГПК - на лице, което работи или сътрудничи на упълномощения по делото адвокат. Към датата на подаване на частната жалба по пощата /пощенско клеймо от 19.05.2023 г./ установеният в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок за обжалване вече е бил изтекъл в предходния ден- 18.05.2023 г., четвъртък, присъствен ден. С оглед на това жалбата се явява процесуално недопустима и правилно е върната на жалбоподателя като просрочена. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.