Определение № 104 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2010 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. К. от гр. С. срещу определение от 07.01.2010 г., по гр.д. № 3415 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., четвърти състав, с което е върната неговата въззивна жалба срещу решение на СГС и производството по нея е прекратено. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като подадената от него въззивна жалба е насрещна и е спазил законовия срок, установен за насрещна жалба в чл.263,ал.2 ГПК; възползвал се е от правото си да подаде насрещна въззивна жалба, независимо, че не се е възползвал от правото си да подаде въззивна жалба в срока по чл.259 ГПК; разяснява разликите между двете жалби. Настоящият състав на ВКС намира следното: За да постанови обжалваното определение, САС е приел, че въззивната жалба на А. Г. К. е просрочена, тъй като му е съобщено за решението на 25.10.2009 г., а тя е подадена на 19.11.2009 г., видно от щемпела на съда и няма данни да е подадена по пощата по-рано, а таксата е платена същия ден, поради което е подадена след изтичането на срока по чл.259,ал.1 ГПК. Констатациите на САС са правилни, но се отнасят до друга уредена от закона хипотеза, а доводите на жалбоподателя са основателни. Производството е по действащия ГПК (от 2007 г.). Срещу първоинстанционното решение на СГС са подадени две въззивни жалби от Софийска градска прокуратура – на 26.10.2009 г. и от П. на Р. България – на 09.11.2009 г., СГС е разпоредил преписи от тях да се изпратят на противната (насрещната) страна (А. Г. К. ) за отговор в 14-дневен срок без да укаже и правото за подаване на насрещна въззивна жалба в същия срок, но то е установено с разпоредбата на чл.263,ал.2 ГПК и подадената от А. Г. К. въззивна жалба на 19.11.2009 г. е точно такава и е подадена в установения двуседмичен срок, както и е отразено в самата нея – съдържа се позоваване на чл.263,ал.2 ГПК. Без да отразява проверка дали е подадена в срок, (за което е необходимо да се прецени и нейният вид) СГС е разпоредил преписи от тази жалба да се изпратят на противната (насрещната) страна за отговор в 14–дневен срок, а не в определения от чл.263,ал.3 ГПК. От това следва, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещната въззивна жалба на А. Г. К. по реда на чл.263,ал.3 и сл. ГПК. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.