Определение № 731 от 05.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4070/2013 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], [община] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем в производството пред Пловдивски апелативен съд/ за спиране изпълнението на решение № 523 от 31.10.2013г. по в. т. дело № 704/2012г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по иска [фирма], [населено място], [община] в преклузивния срок по чл. 283 ГПК – на 04.11.2013г., предвид постановяване на решението на 31.10.2013г., и същата отговоря на изискванията по чл. 284 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допустимостта на касационното обжалванe в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер общо 2 560 859 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 04.11.2013г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условия за спиране изпълнението на решение № 523 от 31.10.2013г. по в. т. дело № 704/2012г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение от 29.11.2011г. по т. дело № 1488/2008г. на Софийски градски съд, VІ т. о., 4 състав в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца „Г. И.” Л., седалище и адрес на управление 208 У. С. С., Т., Ню Д., САЩ сумата 1 810 128,55 лв. - неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2011г. до окончателното плащане и сумата 449 218,53 лв. – обезщетение в размер на законната лихва, считано от 08.04.2009г. до 22.07.2011г. Решението на въззивната инстанция в частта за разноските има характер на определение /аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК/, поради което представлява изпълнително основание след влизането му в сила. Поради изложените съображения молбата за спиране на изпълнението на решението на Пловдивски апелативен съд в частта за присъдените разноски следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение