Определение № 362 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 304/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 27.02.2012г. за връщане на частна касационна жалба на Е. А. К. срещу определение от 13.10.2011г. по гр.д.№857/2011г. на ОС Пазарджик. Жалбоподателят Е. А. К. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде разгледана касационната й жалба по същество. Ответникът [община], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че разпореждането за връщане е правилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. Настоящия съдебен състав намира за правилно разпореждането за връщане на частната касационната жалба на Е. К. срещу определение от 13.10.2011г. по гр.д.857/2011г. на ОС Пазарджик за потвърждаване определение на РС Велинград за оставяне без разглеждане на искане на жалбоподателката по чл.420, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на Заповед за незабавно изпълнение, макар и по съображения, различни от изложените в обжалвания акт. Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл.274, ал.3 ГПК. Законът е предвидил, че на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на незабавното изпълнение не попада в нито една от изброените хипотези. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеният от въззивния съд съдебен акт е окончателен. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че въззивно определение, постановено реда на чл.420, ал.3 ГПК не подлежи на касационен контрол и частната касационна жалба на Е. К. срещу същото правилно е върната от въззивния съд, тъй като не може да бъде разглеждана по същество от по-горна съдебна инстанция. Предвид изложените съображения, съдът