Определение № 2629 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1434/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от К. Н. У. чрез пълномощниците му адв.Я. Д. и адв.А. Д. с искане за отмяна на определение №.45/8.01.26 по г.д.№.2888/24 на АС София, 10с., с което искането му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските - чрез присъждане на целия размер на платения адвокатски хонорар 9600лв. с ДДС вместо присъдените 3600лв. с ДДС предвид уважено възражение по чл.78 ал.5 ГПК - е оставена без уважение. Ответната страна „Балмакс“ЕООД не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно постановките на т.3 ТР 6/12, ОСГТК основанието по чл.78 ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай /напр. задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен/; след тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая претендираното възнаграждение е за упражнена адвокатска защита по въззивна жалба на ищеца по отхвърлен иск по чл.45 ЗЗД и се е изразила единствено в отговор на въззивната жалба и явяване на двамата процесуални представители на ответника в едно открито съдебно заседание, Пред въззивната инстанция доказателства не са събирани, а между страните е било постановено влязло в сила решение, което ги обвързва със сила на пресъдено нещо. При тези обстоятелства спорът пред въззивната инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност. Същевременно с оглед решение на СЕС по дело C-438/22 посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, платеното адвокатско възнаграждение се явява несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото и прекомерно, като правилно е било намалено от въззивния съд до 3600лв. с ДДС. Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна и то следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,