Определение № 529 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във връзка с ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Образувано е по частна жалба на Н. Веселинов от гр. София, подадена против определение № 10999 от 12.12.2023 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 23 състав, по адм. д. № 8140/2023 г. Частният жалбоподател оспорва горепосоченото определение и заявява искане да бъде обявено за нищожно, евентуално Върховният административен съд да го обезсили, евентуално да го отмени като неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима и разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното определение № 10999 от 12.12.2023 г. е отхвърлена молба с вх.№41062/16.11.2023 г. по регистъра на Административен съд - София - град /АССГ/, подадена от Н. Веселинов за предоставяне на безплатна правна помощ във вида на процесуално представителство, изразяващо се в приподписването на подадената от него жалба с вх.№36415/13.10.2023 г. по регистъра на АССГ, против определение № 8297 от 28.09.2023 г., постановено по адм. дело №8140/2023 г. по описа на АССГ. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав на АССГ се е позовал на нормите на чл. 23, ал.3 ЗПП, вр. чл. 213а, ал.3, вр. чл.231 АПК и е приел, че частният жалбоподател Веселинов не е доказал, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за процесуално представителство, което се изразява само в приподписването на подадената от него частна жалба. Оттук е изведено заключение, че липсата на една от изискуемите кумулативно формулирани от законодателя предпоставки, регламентирани в чл. 23, ал.2 ЗПП, обуславя отхвърлянето на искането за предоставяне на безплатна правна помощ във вида на процесуално представителство за приподписване на частна жалба с вх.№36415/13.10.2023 г. по регистъра на АССГ, подадена от Н. Веселинов против определение №8297 от 28.09.2023 г., постановено по горепосоченото дело. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно и допустимо постановено. Неоснователни са бланкетно заявените от частния жалбоподател искания за обявяване нищожност или недопустимост на оспорения съдебен акт. Атакуваното определение е произнесено от компетентния за това съдебен орган в рамките на предоставената му от закона компетентност. Обжалваното определение е правилно и при произнасянето му не са осъществени твърдените от частния жалбоподател нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че с разпореждане № 8941 от 17.10.23 г. е оставена без движение частна жалба на Н. Веселинов с вх.№36415/13.10.2023 г., след което с молба с вх.№41062/16.11.2023 г. по регистъра на АССГ частният жалбоподател е приложил вносна бележка за платена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 30 лева и е поискал предоставянето на безплатна правна помощ за приподписване на частната жалба. С оглед на това с разпореждане от 20.11.23 г., първостепенният съд е указал на молителя в 7-дневен срок да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал.3 ЗПП, вр. чл.213а, ал.3 АПК, което разпореждане е редовно съобщено на адресата на дата 30.11.23 г. Не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба с вх. №44518/11.12.23 г., с приложена към нея декларация за материално и гражданско състояние, от съдържанието на която е видно следното: 1-членно семейство; не страда от заболявания, които налагат допълнителни периодични разходи; получава месечен доход в размер на 1724.20 лева; има паричен влог в размер на 313.79 лева; притежава една втора ид. част от земеделски земи в размер на 14 000 кв.м. В мотивите на обжалваното определение правилно е посочено, че възнаграждението за приподписване на частна жалба не е изрично уредено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което по аналогия намира приложение чл.7, ал.1 т.8 от тази наредба, според който нормативен текст за производства по частни жалби възнаграждението е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11, а когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството – 1/2 от минималния размер. Ето защо обосновано първостепенният съд е преценил, че минималното възнаграждение за приподписване на частната жалба срещу оспореното от частния жалбоподател прекратително определение, възлиза на 500 лв. Съдът правилно е съобразил размера на минималната работна заплата за страната към този момент - 780 лв. и месечния доход на жалбоподателя - 1724.20 лв., от което е извел верен извод, че заплащането на адвокатско възнаграждение от 500 лв. за приподписването на частната жалба няма да остави частния жалбоподател със средства под минималния размер - 780 лева. Освен това първоинстанционният съд законосъобразно е посочил, че жалбоподателят притежава и една втора ид. ч. от 14 000 кв.м. земеделски земи, които може да полза като източник на доходи, както и е съобразил факта, че молителят не осигурява издръжка на други лица, както и не страда от заболяване, изискващо допълнителни периодични разходи. При тези точно установени данни първостепенният съд е формирал обосновано заключение, че частният жалбоподател не е установил изискуемото обстоятелство, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за приподписване на предявената от него частна жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокиравите с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,