Определение № 10286 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 523/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176 а от Административнопроцесуалния кодекс. Подадена е молба от Р. Б. Ш., чрез пълномощника и сина му В. Р. Ш., за изменение на постановеното по делото Решение № 8831 от 08.09.2026 г. в частта относно разноските. В молбата се иска изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като се поддържа, че жалбоподателят е присъединил се към оспорването на Б. М. И. и В. Н. В. срещу определени разпоредби от Наредба № Н- 1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и с оглед уважаването на жалбата има право на разноски. Иска допълване на решението с присъждане в полза на Ш. на разноски за един адвокат в размер най - малко на 511,29 евро. Ответната страна - министърът на правосъдието на РБ, чрез гл. юрк. М. Соколова и ст. юрк. В. Христов, в писмено становище изразява доводи за недопустимост, респ. за неоснователност на молбата за изменение на решението. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта относно разноските, направено от Р. Б. Ш. се явява недопустимо. Съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК (аналогична на цитираната в искането норма на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК), в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Р. Ш. е конституиран като жалбоподател по делото въз основа на подадена по делото молба за присъединяване към оспорването на Б. М. И. и В. Н. В., насочено срещу определени разпоредби на Наредба № Н –1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Същият е участвал по делото, чрез процесуалния си представител В. Ш. / негов син/, съгласно приложено по делото пълномощно от 04.04.2026 г. В съдебното заседание, проведено на 20.05.2026 г., В. Ш. не е направил искане за присъждане на разноски по делото, както и не е представил такава писмена молба ведно със списък с разноски. С постановеното по делото решение оспорването на Б. М. И. и В. Н. В. срещу цитираната Наредба е прието от настоящия съдебен състав за основателно, като съдебният акт не е влязъл в сила. Подадената от Ш. молба за изменение на решението в частта на разноските е недопустима. До приключване на устните състезания пред съда жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски по делото – както в откритото съдебно заседание на 20.05.2026 г., така и преди тази дата. Едновременно с това липсва представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, като такъв не е представен и с настоящата молба. В този смисъл е приложимо Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2023 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Следователно, при липсата на процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, искането за това, депозирано от Р. Ш., се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Въз основа на изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,