Определение № 12459 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу Определение № 14710/14.08.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1302/2023 г., с което е допълнено Решение № 360/12.01.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че са неправилни мотивите на съда, че присъждането в конкретния случай на разноски, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК би било в противоречие с постановеното от СЕС в Решение от 25.01.2024. по дело С-438/22. Иска се отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 36 216,70 лв. до достигане на пълния размер от 39 216,70 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски за настоящото производство, представляващи заплатената държавна такса от 30,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600,00 лв. на основание чл. 11 от цитираната наредба. Ответникът по частната жалба – „ЗОГ РЕМОНТ“ ЕООД не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С Решение № 360/12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1302/2023 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на „ЗОГ РЕМОНТ“ ЕООД, ЕИК 206374754, срещу Ревизионен акт № Р-22221121006200-091-001/13.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, като е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноски. След постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 161, ал. 1 ДОПК, с Определение № 14710/14.08.2024 г. е осъдил дружеството да заплати в полза на НАП сумата от 3 000 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение съдът е изложил мотиви, че е съобразил постановеното в т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22, както и фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, предприетите от процесуалния представител на ответника процесуални действия. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. На основание чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания, включително соченото Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско (съответно - юрисконсултско) възнаграждение. При това не е необходимо изрично възражение за прекомерност от другата страна по спора. Преценката относно правната сложност на казуса е направена от първоинстанционния съд в съответствие с изложеното като са взети предвид видът на правния спор и извършените процесуални действия от двете страни. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,