Определение № 235 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2239/2018 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молби на „Мото Пфое“ЕООД за освобождаване на внесена за обезпечение сума в размер на 55 751,44лв. и превеждането й по сметката на молителя с оглед приключилото производство по т.д. № 2239/2018г. по описа на ВКС, I т.о. и извършено от същия погасяване на вземането на ищеца „В.-България“ЕООД чрез прихващане и плащане. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 801/21.12.2017г. по ч.т.д. № 3160/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., на осн. чл.282, ал.2, т.1 ГПК, след констатация, че касаторът „Мото Пфое“ЕООД е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер общо 55 751,44 лв., е спряно изпълнението на въззивно решение № 2551/06.12.2017г. по в.т.д. № 3649/2016г. на САС. От направената на 23.08.2019г. справка от счетоводител при ВКС е видно, че обезпечението в посочения общ размер се намира по набирателната сметка на ВКС. Съобразно определение № 294/04.06.2019г. по т.д. № 2239/2018г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. С настоящата молба касаторът изразява становище, че след постановяване на определението по чл.288 ГПК е изплатил на ищеца сумата от 68 950,68 лв. по банков път, като преди това е направил с нотариална покана от 23.06.2019г. изявление за прихващане на дължимите от него суми по въззивното решение / главница, законна лихва и присъдени разноски общо в размер на 78 801,11лв./ с вземане, което „Мото Пфое“ЕООД има спрямо праводателя на „В. – България“ЕООД – П. С. П., действащ като ЕТ“В.- П. П.“, в размер на 10 376,81лв. / съгласно заповед за изпъленние по ч.гр.д. № 51957/2011г. на СРС, 62-ри състав, решение по гр.д. № 4479/2012г. на СРС, 119-ти състав, решение по в.гр.д. № 22/2014г. на СГС,IV-Б с. и решение по гр.д. № 11869/2016г. на СРС, 59-ти състав/. Към молбата са представени доказателства за плащане по банков път на сумата от 68 950, 68 лв. и за връчена нотариална покана, изходяща от „Мото Пфое“ЕООД до „В.-България“ЕООД. Ответникът по молбата „Видра-България“ЕООД е изразил становище за частичната й неоснователност. Счита, че вземането му по въззивното решение, което не е било допуснато до касационно обжалване е било погасено за сумата от 45 901,01лв. и е останало задължение в размер на 9850,43лв. Последното е било предмет на извършено от молителя прихващане, което „В.- България“ЕООД оспорва. Във връзка с това оспорване „Мото Пфое“ЕООД е подало молба за допускане на обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск срещу „В.-България“ЕООД, която е била уважена с определение от 07.08.2019г. по гр.д. № 4514/2019г. на СРС. При тези данни молбите за освобождаване на обезпечението следва да се уважи частично. В производството по чл.282, ал.5 ГПК не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязло в сила осъдително решение. Въпросът дали настоящият молител е изпълнил задължението си в цялост, за което е осъден с влязло в сила съдебно решение, т.е. включително и чрез извършено от него прихващане, е спорен. Съгласно чл.282, ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника. В редица свои определения по чл.282, ал.5 от ГПК, ВКС, съобразявайки представени от ответника по иска и неоспорени от ищеца доказателства за погасяване на задължението, или издадени от съдебния изпълнител удостоверения за погасяване на задължението в изпълнителното производство, освобождава внесената като обезпечение сума и разпорежда връщането й на вносителя. В производството по чл.282 от ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР №6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания на писмени документи, да се формират изводи относно добросъвестността на страните и пр. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение