Решение № 8278 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2017 г.

ВАСI отделение28.06.2017 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 31.01.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 672 по описа за 2016 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. да заплати на "Техностоп" ООД деловодни разноски в размер 1 100 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8278 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образуване е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. срещу решение № 112 от 31.01.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 672 по описа за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1301276/12.08.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП Б., установяващ в тежест на "Техностоп" ООД допълнителни задължения за ДДС в размер 13 060.89 лева за данъчен период м. 12.2009 г. и за закъснителни лихви в размер 4 812.24 лева и допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетни периоди 2007 и 2009 г. в размери съответно 436.29 лева и 1 042.68 с лихви за забава. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Приема, че е доказано осъществяването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК и с РА правилно е определена основата за облагане с ДДС и прекия данък. По неговата интерпретация на фактите механизмът на предоставяне на търговските отстъпки от продавача изключва възможността стопански субект различен от адресата на РА да е придобил стоките, с чиято последваща реализация е обвързано съществуването на установените с акта публични задължения. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се деловодни разноски. Ответникът по касация - "Техностоп" ООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените пред касационната съдебна инстанция разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Оспореният пред АС Б. утежняващ административен акт е заключителен в производство, проведено по реда на чл. 122-124 от ДОПК, чието прилагане е обосновано със съществуването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Според тезата на органите по приходите ревизираното лице не е отразило в дневниците за покупките и по счетоводни сметки доставки на стоки по фактури, издадени от "Т. Б." ЕАД и посочени от доставчика в дневниците му за продажби и в справките декларации. ДДС е начислен в д. п. м. 12.2009 г. с позоваване на резултатите от извършена на 31.12.2009 г. инвентаризация, при която не са налични стоки от тези предмет на фактурите. Данъчната основа е определена като стойността на придобиване на стоките е увеличена с декларираната надценка 19%. При ДО 65 304.46 лева размерът на начисления косвен данък е 13 060.89 лева. Органите по приходите са коригирали счетоводния финансов резултат за 2007 и 2009 г. на основание чл. 78 ЗКПО с размера на печалбата от продажбата на неотчетените стоки. Печалбата е определена чрез отнасяне на декларираната надценка към цената на придобиване на стоките. Констатациите за получаване на стоките по фактурите се основават на резултатите от насрещната проверка на доставчика. Очертаният механизъм на доставките е продажба в обект за търговия на дребно - хипермаркет "Технополис" гр. Б. с предаване на стоките в обекта при плащане в брой на каса от клиента. За да отрече съществуването на установените с РА допълнителни задължения за ДДС и за корпоративен данък, съдът е отнесъл към процесуалната обвързаност на администрацията доказването на предпоставките за провеждането на ревизията по особения ред. Приел е за недоказан положителният факт на получаване на стоките от ревизираното дружество с неподписаните за получател фактури и плащането в брой, а по една фактура - по банков път с неустановен наредител. Решението е правилно. С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, условие за процесуалната бонификация на приходната администрация на презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В конкретния казус тезата на органите по приходите е за осъществяването на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, заради укрити приходи от данъчния субект. Като доказателствени средства за установяване на този правно релевантен факт са ценени писмени доказателствени средства - фактури, писмени обяснения от доставчика, извлечения от счетоводни регистри и информация от поддържана от НАП електронна база данни. По създадената от администрацията конструкция стоките по издадените от доставчика фактури са получени и са продадени без да са взети дължимите счетоводни операции и да са отчетени приходи от продажбите. По логиката на тази конструкция получаването на приход, който да се укрие, е обусловено от получаването на процесните стоки и тяхната реализация. Реализацията е предположена от отсъствието на счетоводни наличности към 31.12.2009 г. на стоки от този вид. Отсъствието на счетоводните наличности е с характер на доказателствено релевантен факт при установяване на положителния правно релевантния факт на получаване от РЛ на правото да се разпорежда фактически като собственик с ващите по фактурите в контекста на дефиницията на доставката на стоки по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Този положителен факт е останал недоказан. Като едностранно изявление за знание на доставчика за количеството и вида на стоката и за датата на настъпването на данъчното събитие /вж. чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 ЗДДС/, фактурата не установява несъмнено преминаването у получателя на разпоредителната власт върху вещта. В правоотношението между страните по договора за продажба данъчният документ е насочен към удостоверяване на изпълнението от продавача на задължението да прехвърли собствеността. Договорът за продажба не е intuitu personae и за продавача в общодостъпно място за търговия на дребно е без значение личността на купувача. С арг. от чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължението на посочения във фактурата получател /купувача/ може да бъде изпълнено и от трето лице, дори против волята на доставчика. При плащане в брой на каса в магазина на "Технополис" не е оставена информационна следа за платеца. Затова и от издаването от "Т. Б." ЕАД на данъчни документи, в които е посочено за получател "Техностоп" ООД и от факта на касовото плащане на сумите по фактурите не следва несъмнен извод за придобиване от получателя на стоките по фактурираните доставки. Не допринася за убедителност на доказването установяването на механизма на предоставяне на отстъпки в в търговския обект, в който се твърди да са осъществени продажбите към "Техностоп". Щом само управителят предоставя отстъпките, то установимо е било конкретното лице разрешило дисконта, а съответно и потвърждаването на конкретните доставки /макар и с отричането на възможността да се предоставят отстъпки на лице, което не се легитимира като представител на ползващия отстъпката/. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1