Определение № 10336 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на община Септември, чрез адвокат Иванов, срещу определение № 2398 от 18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 179/2026 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Тодорова взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалбата на община Септември срещу заповед № 790 от 30.10.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „р“ от Закона за водите и във вр. с чл. 39, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване ползване и опазване на подземните води и във връзка с искане за преоценка на експлоатационните ресурси на находище на минерална вода – изключителна държавна собственост № 15 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, „Варвара“, с. Варвара, община Септември, област Пазарджик, са утвърдени експлоатационните ресурси за находището и технически възможния дебит на водовземните съоръжения. С обжалваното определение първоинстанционния съд на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че се оспорва съдържанието на Заповед № РД-790/30.10.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, доколкото в жалбата и последвалата молба – уточнение са изложени съображения единствено касаещи несъгласие с одобрените параметри на експлоатационните ресурси и технически възможния дебит на находището. Приел е, че по аргумент от чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да се оспори единствено по административен ред, а чл. 82, ал. 1, т. 2 АПК предвижда, че актовете на министрите не подлежат на оспорване по административен ред. Отделно от това жалбоподателят твърдял нецелесъобразност, а не незаконосъобразност на оспорената заповед, при което съдебен контрол е недопустим с оглед нормата на чл. 129 АПК. Заповедта не съдържала формулиран отказ от страна на ответника за предоставяне на конкретни експлоатационни обеми и технически възможен дебит, какъвто би подлежал на оспорване пред съда. Оспореният акт не притежавал белезите нито на индивидуален, нито на общ административен акт, за жалбоподателя не бил налице и правен интерес от оспорването му, доколкото заповедта е издадена по негово искане и му предоставя права, а не му вменява задължения и не накърнява негативно негови права и интереси. Определението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваната пред съда заповед са утвърдени експлоатационните ресурси за находище на минерална вода – изключителна държавна собственост № 15 по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, „Варвара“, с. Варвара, община Септември и технически възможния дебит на водовземните му съоръжения. Предмет на оспорване е не съдържанието на документ, както е прието в обжалваното определение, а определения с оспорената заповед експлоатационен ресурс на находище на минерална вода, изключителна държавна собственост, с твърдения, че реалното количество вода, което може да се черпи е в друг обем от определения с нея, съответно се оспорва нейната законосъобразност, а не целесъобразност. Правилно е прието обаче с обжалваното определение, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на заповедта на министъра на околната среда и водите. Със заповедта се установява експлоатационния ресурс на водоизточника, възможните водни количества, които е допустимо да се водовземат - § 1, т. 10 от Закона за водите (ЗВ). С нея собственикът, държавата, чрез министъра на околната среда и водите установява обема на правото си на добив на минерална вода, чрез извършване на оценка на находището – чл. 34, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1). Заповедта по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „р“ от ЗВ за водите няма външна насоченост за да предизвика промяна в правната сфера на други лица, при което не е индивидуален или общ административен акт. Между възложителите на хидрогеоложките проучвания по чл. 37 от Наредба № 1, които проучвания са предпоставка за оценка и определяне на експлоатационния ресурс, съответно за издаване на заповед за определянето му, и министъра на околната среда и водите не възникват административни правоотношения. С Решение № 21 от 26.Х.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г. е прието, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване. Както е посочено в мотивите на решението, Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица, в които случаи гражданите и юридическите лица могат да упражнят правото си на защита по чл. 56 от Конституцията чрез съдебното обжалване на административния акт В случая неблагоприятно засягане с оспорената пред съда заповед спрямо жалбоподателя не е налице, не се и твърди в жалбата до съда. Напротив, наличието на заповед по чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „р“ от ЗВ е предпоставка, задължително условие за ползването на находището от община Септември, съгласно т. 8.1 от Решение № 74 от 29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което находището е предоставено за управление и стопанисване от общината. Отделно от това, с оспорената заповед е увеличен допустимият експлоатационния ресурс на находището в сравнение с този, определен с предходната от 2017 г. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,