Определение № 10685 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Д. Д., чрез адв. И. Тодоров, против определение № 2017/24.08.2026 г., постановено по адм. дело № 503/2026 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС – Кърджали). В частната жалба се твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на административния съд, че искането за данни относно условията на сключените договори за кредити попада извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/679, което е довело и до неправилния извод за липсва годен за обжалване акт. Поддържа се, че финансовите параметри на договорите са свързани с идентифицирано физическо лице и като такива представляват лични финансови данни на субекта и не могат да бъдат изключени от правото на достъп, уредено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2017/679. Поради това частният жалбоподател счита, че непредоставянето на тези данни формира частичен отказ за упражняване на правото на достъп, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а съдът, като е приел, че с процесния отговор правото било реализирано в пълен обем и не е налице годен за оспорване отказ по Регламент (ЕС) 2017/679, е постановил неправилно и незаконосъобразно определение. Иска отмяна на същото и връщане на делото на АС – Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна – „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, чрез пълн. Юрк. Х. Топал, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в представения писмен отговор. Иска съдът да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди становищата на страни, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АС – Кърджали е оставил без разглеждане жалбата на Н. Д. Д. против частичен отказ на „Креди Йес“ ООД, съдържащ се в негов отговор изх. № 1146/24.07.2026 г., за упражняване на правото на достъп по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предвид съдържанието на предоставения от дружеството отговор правото на жалбоподателя, уредено в чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 - да получи копие от личните данни, които са в процес на обработване - е реализирано в пълен обем, поради което не е налице изричен отказ по смисъла на чл. 21 от АПК. С изпратения от администратора на лични данни отговор изх. №1146/24.07.2026 г., по повод постъпилото в „Креди Йес“ ООД искане за предоставяне на информация на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 от Н. Д. Д. с дата 25.06.2026 г., изрично е предоставен достъп до информацията, предвидена в чл. 15, § 1, букви „а“–„г“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочени са както категориите лични данни, които се обработват, целите на обработка, категориите получатели и срокът на съхранение, така и правата на заявителя, съгласно чл. 15, § 1, букви „д“–„з“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е счел, че правото на получаване на копие от личните данни, които са в процес на обработване от сезираното дружество администратор на лични данни, е изпълнено в дължимия обем, указан в чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и не е налице отказ на администратора на лични данни за упражняване на права по този Регламент. Що се отнася до останалата част от исканата информация, а именно тази по т. 2 от заявлението – относно номера и дати на всички сключени договори между дружеството и заявителя, анекси, споразумения и всякакви други приложения към сключените договори, в които се съдържат лични данни на заявителя; пълна информация за техните условия към момента на сключване на съответния договор и към датата на получаване на заявлението, включително, но не само: размер на кредита, срок на кредита, размер на погасителните вноски, приложими лихвени проценти, годишен процент на разходите (ГПР), начислени такси, неустойки и други дължими суми по договорите (в случай, че такива са възникнали), други условия по сключените договори за кредит, като например, но не само, предоставени обезпечения, поръчителство и други съществени условия по договорите за кредит – съдът е посочил, че тази информация не е свързана със защита на право, предвидено в приложимия Регламент (ЕС) 2016/679. Така поисканата информация няма за предмет: 1. потвърждение дали се обработват данни, свързани с лицето, 2. достъп до тези данни и 3. информация за обработването - като цел, категория данни и получатели, продължителност на обработването, права на субектите на данни. Приел е, че в тази си част заявлението представлява изявление на страна по сключени договори за кредит, което касае отношения между длъжник и кредитор и не попада в обхвата на приложимия Регламент, поради което не е налице и годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. При липса на заявление за упражняване на право по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, не е налице и надлежно сезиране на администратор на лични данни от легитимирано лице по реда и при условията на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, поради което не може да се формира отказ (нито изричен, нито мълчалив) на администратора на лични данни, който да подлежи на оспорване по реда на АПК. В допълнение е посочил, че така заявената от жалбоподателя информация на практика означава получаване на копие от действителните документи, а последното, както и информацията относно точното изпълнение на договорни задължения по договорите за кредит, не представляват лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Респ., непредоставянето на данни за условията на сключените договори за кредит, анекси, споразумения и всякакви други приложения към тях, не представлява отказ за предоставяне на достъп по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и съответно за тази информация не е приложима защитата по чл. 39 от ЗЗЛД. В този смисъл е цитираната в определението практика на Съда на ЕС и ВАС. Определението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Безспорно установено по делото е, че със заявление вх. № 848/25.06.2026 г. до „Креди Йес“ ООД, Н. Д. Д. е поискал, във връзка със сключените между него и дружеството договори за кредит, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да му бъде предоставена следната информация: по т. 1. - Обща информация за обработваните негови лични данни съгласно чл. 15, § 1, букви „а“-„г“: конкретните цели на обработването за всяка отделна категория лични данни; списък с категориите обработвани лични данни; получателите (или категориите получатели), на които личните данни са били или ще бъдат предоставени (разкрити); предвидения срок за съхранение на данните, както и критериите, използвани за определянето на този срок. В т. 2 от заявлението е поискана и информация за номера и дати на всички сключени договори между дружеството и заявителя, анекси, споразумения и всякакви други приложения към сключените договори, в които се съдържат лични данни на заявителя (подточка 2.1.), както и пълна информация за техните условия към момента на сключване на съответния договор и към датата на получаване на заявлението, включително, но не само: размер на кредита, срок на кредита, размер на погасителните вноски, приложими лихвени проценти, годишен процент на разходите (ГПР), начислени такси, неустойки и други дължими суми по договорите (в случай, че такива са възникнали), други условия по сключените договори за кредит, като например, но не само, предоставени обезпечения, поръчителство и други съществени условия по договорите за кредит (подточка 2.2.). Поискано е информацията да бъде предоставена в електронна форма на посочен електронен адрес. По така отправеното заявление „Креди Йес“ ООД е изготвил и изпратил на посочения в заявлението електронен адрес писмо изх. № 1146/24.07.2026 г., с което е уведомил заявителя, че обработва негови лични данни на основание чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като изрично е посочил целта на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Подробно са изброени и категориите получатели на лични данни, срокът на съхранение, както и правата на заявителя. Посочено е, че при вземане на решение за сключване на договор за потребителски заем дружеството не използва автоматизирано вземане на решение по смисъла на чл. 22, § 1 и § 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Заявителят е уведомен и за това, че съгласно чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, но няма задължение да предоставя документи или други носители на информация, поради което искането за предоставяне на „копие от лични данни“ не се отъждествява с искане за предоставяне на „копие от цялостен документ“. Към отговора е приложена писмена справка на личните данни на заявителя, с които дружеството разполага и обработва в качеството си на администратор на лични данни. Към делото е приложено изисканото от съда заверено копие от пълната административна преписка по заявлението на Н. Д. Д., от която се установяват описаните по-горе правнорелевантни факти и обстоятелства, и в която, наред с другото, се съдържат и копия от договорите за кредит, сключени между заявителя и дружеството. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд правилно е приел от правна страна, че цялата поискана информация по т. 1 от заявлението е била предоставена с процесния отговор, т.е. заявеното право по чл. 15, § 1, във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 е било напълно удовлетворено. Впрочем, по отношение на отговора на дружеството в тази му част жалбоподателят не формулира оплаквания в първоинстанционната си жалба, с което имплицитно признава, че упражненото право за достъп до данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, досежно информацията по т. 1 от заявлението, действително е било удовлетворено. Предмет на оспорване пред първата инстанция е възприетият от жалбоподателя „отказ“ на дружеството да предостави поисканата от него информация, посочена в т. 2 от заявлението му – пълна информация за условията на сключените договори за кредит, анекси, споразумения и всякакви други приложения към тях, включително, но не само: размер на кредита, срок на кредита, размер на погасителните вноски, приложими лихвени проценти, годишен процент на разходите (ГПР), начислени такси, неустойки и други дължими суми по договорите (в случай че такива са възникнали), други условия по сключените договори за кредит, като например, но не само, предоставени обезпечения, поръчителство и други съществени условия по договорите за кредит. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че така поисканата информация не е свързана със защита на право, предвидено в приложимия Регламент (ЕС) 2016/679. Тази информация, макар и несъмнено имаща отношение към физическото Н. Д. Д. в качеството му на съконтрахент по съответните договори за кредит, по своето естество, правно значение и предназначение съставлява договорна и счетоводна информация, която касае възникването, изпълнението и прекратяването на договорните правоотношения между страните по договорите. Получаването на такава информация по реда на режима за защита на личните данни е своеобразно заобикаляне на целите, с оглед на които е установен този режим. Така поисканата информация не попада в нито една от хипотезите на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679: 1. потвърждение дали се обработват данни, свързани с лицето, 2. достъп до тези данни и 3. информация за обработването - като цел, категория данни и получатели, продължителност на обработването, права на субектите на данни. Конкретните финансови параметри на договорите, вкл. условията за тяхното сключване и изпълнение касаят изцяло гражданскоправните отношения между страни и нямат пряко касателство към операциите по обработване на лични данни от страна на дружеството заемодател. Евентуални претенции, свързани с точността и достоверността на тези данни или с изпълнението на задълженията по съответните кредитни правоотношения следва да бъдат реализирани по надлежния процесуален ред, който категорично не съвпада с този по чл. 39 от ЗЗЛД и чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679, установен във връзка с твърдени нарушения при обработването на лични данни. Не се споделят изложените в частната жалба оплаквания в противоположен смисъл. Не е налице частичен отказ за предоставяне на информация по заявлението на Н. Д. Д. от 25.06.2026 г., доколкото информацията по т. 1 е изцяло предоставена на заявителя, а искането по т. 2 не попада в приложното поле на чл. 15 от Регламент 2016/679 и поради това не обективира валидно сезиране на администратора на лични данни по смисъла на Регламента. За да има отказ, годен предмет на обжалване по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, първо трябва да има искане до субекта, в чиято компетентност е да уважи, респ. отхвърли искането. С искането си по т. 2 от заявлението жалбоподателят е заявил достъп до информация в обем, надхвърлящ нормативно установения в приложимия Регламент 2016/679. Що се отнася до възражението за непредоставяне на данни за номера и дати на сключените договори за кредит (информация по подточка 2.1. от заявлението), следва изрично да се отбележи, че освен по реда на Закона за потребителския кредит, жалбоподателят е имал възможност да се запознае с тези данни и въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства, видно от приложените заверени копия на два броя договори за паричен заем. Сама по себе си информацията относно номера и дата на сключени договори за кредит не съставлява годен предмет на искане за упражняване на права по чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид гореизложеното, като е оставил без разглеждане жалбата на Н. Д. Д. против частичен отказ на „Креди Йес“ ООД, съдържащ се в писмо изх. № 1146/24.07.2026 г., за упражняване на правото на достъп по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, АС - Кърджали е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение