Решение № 12999 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 658/2014 г.

Решение № 12999 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 658/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 3022/28.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2296/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 031202530/23.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 232/29.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Жени Енчева Костова от гр. Каварна са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 845, 70 лв. и за 2006 г. в размер на 1 300, 10 лв. и са начислени лихви за забава. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение и да бъде отхвърлена жалбата против РА като излага подробни съображения в подкрепа на становището и искането си в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Жени Енчева Костова от гр. Каварна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения пред него РА, първоинстанционният съд, след като е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до извода, че от страна на органите по приходите не са доказани основанията за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, по същество - установеният размер на задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е само за 2005 г. в размер на 33. 30 лв., но поради изтекла давност, е отменил изцяло акта. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден на 23.01.2013 г., по възложена ревизията със заповед № 1103863 от 28.09.2011 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ с обхват 2005, 2006 и 2007 години. Съдът е уважил направеното от ревизираното лице възражение за изтекла давност на задълженията за 2005 г., отменил е оспореният ревизионен акт поради изтекла погасителна давност в тази част. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1 от ДОПК, тъй като погасителната давност за задълженията за 2005 г. е започнала да тече на 01.01.2007 г., била е прекъсната на 28.09.2011 г. поради образуването на ревизионното производство със Заповед за възлагане на ревизия, издадена на тази дата - 28.09.2012 г., но спирането е за за срок не по-дълъг от една година, т. е. до 28.09.2011 г. Основанието за спиране на давността е отпаднало, като погасителната петгодишна давност е изтекла на 31.12.2012 г., т. е. преди издаването на оспорения Ревизионен акт № 031202530 от 23.01.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В случая издадената заповед, с която се образува производството за установяване на задължения за данъци за 2005, 2006 и 2007 години, е преди изтичане на 5-годишния срок, тъй като същият изтича за задълженията за 2005 г. на 31.12.2011 г., а заповедта е издадена на 28.09.2011 г. Давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта, но не за повече от една година. В случая с прекъсването на давността на 28.09.2011 г. се е удължил погасителния срок с една година - до 31.12.2012 г. Към датата на издаване на РА - 23.01.2013 г., задълженията за 2005 г. са били погасени по давност, както правилно е приел съдът, при установени предпоставки по чл. 171, ал. 1, вр. чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. Даденото тълкуване на нормите на института на погасителната давност в данъчното производството и приложението на същия от страна на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и в съответствие с установената съдебна практика. Възражението за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство, включително в производството по обжалването на данъчно-ревизионния акт по съдебен ред. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. С данъчно-ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания и следователно недължими суми. Изтеклата погасителна давност погасява дълга и възможността той да бъде събран принудително. Отделно, съдът е констатирал, че в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, които се изразява във непосочването на конкретни фактически основания, които са били квалифицирани като обстоятелства по чл. 122 ДОПК. По тази причина съдът е приел, че не са били налице основания за провеждане на ревизия по чл. 122 ДОПК, което е самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. В данъчния процес в тежест на органите по приходите е да установят при условията на пълно доказване наличието на основания за облагане по този ред. В случая, посочените в ревизионния акт основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК не са подкрепени с каквито и да било фактически констатации и доказателства. Въпреки това, съдът се е произнесъл по същество за установените задължения за 2005 и 2006 г., като е обосновал изводи за незаконосъобразността им, с изключение на задължение в размер на 33. 30 лв. за 2005 г., но поради изтекла погасителна давност на задълженията, е отменил изцяло акта. В случая, след като подробно е разгледал и обсъдил всички ангажирани по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд обосновано е констатирал, че органите на приходната администрация незаконосъобразно са пристъпили към провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Съдът е приел за доказани възраженията на жалбоподателката, свързани с отразените разходи по статистически данни и приетите разходи за пътувания в Украйна, където е записала задочно обучение по специалност "Фармация", които в РА са установени по размерите, регламентирани в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. При формирането на паричния и поток за 2005 г. и 2006 г. с ревизията неправилно е прието, че тя формира отделно домакинство, тъй като е установено със свидетелски показания, че е живеела при родителите си, заедно с брат си. По статистически данни за едно лице, разходите са формирани и на база свидетелските показания. От разпитаните по делото свидетели се установява, че през 2004 г. - 2006 г. жалбоподателката е живеела в дома на родителите си, заедно с брат си, в гр. Каварна. Не е участвала в плащането на сметките за жилището. Показанията на разпитан свидетел - съсед, потвърждават показанията на майката и брата на жалбоподателката и те не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Те не се опровергават от обстоятелството, че жалбоподателката има друг постоянен адрес в гр. Варна. Във връзка с оспорването на размера на разходите за пътуване в Украйна, по повод на обучението си, установено е, че е пътувала до страната за очни - два пъти в година и за изпитните сесии - всяко пътуване в рамките на десет - петнадесет дни. Показанията на свидетелите в тази връзка не са противоречиви, нито нелогични, поради които съдът ги е кредитирал. От разпитите на майката и брата на жалбоподателката, се установява, че жалбоподателката е пътувала до Украйна с влак, по време на престоя си там е ползвала студентско общежитие, като разходите за всеки от престоите са били около 200 - 250 долара, които били плащани от родителите. Взимала си е винаги храна, произведена от родителите, които са се занимавали и със земеделие и животновъдство, за да намали разходите си за издръжка по време на престоя си. Не е пушила и не е употребявала алкохол. Обстоятелството, че лицата са в близка родствена връзка само по-себе си не е достатъчно, за да се приемат показанията за недостоверни. С така дадените показания, кредитирани от съда, се опровергава размера на разходите, установени с РА по размерите от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и приетите разходи по статистически данни от НСИ за домакинство. Правилно съдът е приел за доказано твърдението, че разходите са били поети изцяло от родителите на лицето. Върховният административен съд, първо отделение, приема, че предвид всичко изложено, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът в настоящото производство не е направил разноски, не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,