Решение № 8091 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 419/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационни жалби на „Водмар“ ЕАД с ЕИК 202395758, „Нова Инвест-1“ ЕООД с ЕИК 204323184, „Нова Инвест-2“ ЕООД с ЕИК 204338211 и „Марина Несебър“ ООД с ЕИК 203264637, против решение № 25693 от 29.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3461 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град в частта му, в която е отхвърлено оспорването на всеки от касационните жалбоподатели на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г., издадена от министъра на културата, както и по касационна жалба на „Нова Инвест-1“ ЕООД и „Нова Инвест-2“ ЕООД против решение № 33984 от 17.10.2025 г., постановено по същото административно дело.

„Водмар“ ЕАД, „Нова Инвест-1“ ЕООД и „Нова Инвест-2“ ЕООД се оплакват се, че решение № 25693/29.07.2025 г. по адм. д. № 3461/2024 г. на Административен съд – София-град е постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяната му и прогласяването на нищожността на оспорената през първата инстанция Заповед. „Водмар“ ЕАД претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). „Нова Инвест-1“ ЕООД и „Нова Инвест-2“ ЕООД претендират присъждане на разноски за две инстанции.

„Марина Несебър“ ООД се оплаква, че решение № 25693/29.07.2025 г. по адм. д. № 3461/2024 г. на Административен съд – София-град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му и прогласяването на нищожността на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г., издадена от министъра на културата. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът – министър на културата със седалище в София, на бул. „Ал. Стамболийски“ № 17 оспорва основателността на всяка от касационните жалби по подробно изложени в писмени отговори от 28.10.2025 г., 08.12.2025 г. и 29.12.2025 г. съображения. Иска прекратяването на съдебното производство, като недопустимо, алтернативно – потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане в полза на Министерство на културата на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако претендираните от касационните жалбоподатели адвокатски възнаграждения надхвърлят минимума за административни дела без материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

„Нова Инвест-1“ ЕООД и „Нова Инвест-2“ ЕООД релевират оплакване за неправилност на решение № 33984/17.10.2025 г. по адм. д. № 3461/2024 г. на Административен съд – София-град на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му.

Ответникът – министър на културата не изразява становище по касационната жалба на „Нова Инвест-1“ ЕООД и „Нова Инвест-2“ ЕООД в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността й и иска решение № 33984/17.10.2025 г. по адм. д. № 3461/2024 г. на Административен съд – София-град да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са допустими за разглеждане по същество, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваните съдебни решения са неблагоприятни.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение № 25693 от 29.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3461 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град е отхвърлено оспорването на „Марина Несебър“ ООД, „Нова Инвест-1“ ЕООД, „Нова Инвест-2“ ЕООД, „Марина Созопол“ ЕООД, „Фууд енд фън“ ЕООД и „Водмар“ ЕАД на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г., издадена от министъра на културата, с искане за обявяване на нищожността й в частта, определяща режимите на опазване на недвижимата културна ценност, относно териториалният й обхват и предписанията за опазване на територията на охранителни зони „Б“ и „В“. Наред с това жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на Министерство на културата сума в размер на 200.00 лв., представляваща разноски по делото.

С обжалваното решение № 33984 от 17.10.2025 г., постановено по адм. д. № 3461 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град, в производство по реда на чл. 176 АПК, е отхвърлено искането на „Фууд енд фън“ ЕООД, „Марина Созопол“ ООД, „Нова Инвест-1“ ЕООД, и „Нова Инвест-2“ ЕООД за допълване на решение № 25693 от 29.07.2025 г., постановено по същото административно дело.

Административен съд – София-град е приел, че е сезиран от „Марина Несебър“ ООД с жалба за отмяна, евентуално за прогласяване на нищожността на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г., издадена от министъра на културата, в частта й, определяща режимите на опазване на недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“, относно териториалния й обхват и относно предписанията за опазване на територията на охранителна зона В.

По реда на чл. 182, ал. 3 АПК към оспорването са присъединени дружествата „Нова Инвест-1“ ЕООД, „Нова Инвест-2“ ЕООД, „Марина Созопол“ ЕООД (с ЕИК 200850404), „Фууд енд фън“ ЕООД (ЕИК 203760996) и „Водмар“ ЕАД.

Съдът е установил, от фактическа страна, че на заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), състояло се на 26.01.2015 г. (протокол от същото на л. 48-52 от адм. д. № 1341/2024 г. по описа на Административен съд – София-град) е проведено обсъждане на предложение на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за промяна на статута на „Старинен град Несебър“, включен в Списъка на световното наследство и на режимите на опазването му, изготвено по реда на чл. 64, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН). Посочен е статута на обекта към момента, а именно Археологически резерват „Старинен град Несебър“, община Несебър, област Бургас, съгласно чл. 50, ал. 3 ЗКН и е предложено статутът на „Старинен град Несебър“, като археологически резерват, да се промени на групова недвижима културна ценност „Археологически резерват и историческо селище, архитектурно-строителна и урбанистична недвижима културна ценност, с категория „национално значение” – „Старинен град Несебър”“. Направено е предложение за определяне на режими за опазване на „Старинен град Несебър“ – териториален обхват и охранителна зона.

Съгласно режимите за опазване на груповата недвижима културна ценност (л. 32-47, пак там), териториалният обхват на „Старинен град Несебър“ съответства на определения с Постановление на Министерския съвет № 174 от 1991 г. териториален обхват на Националния археологически, архитектурен и градоустройствен резерват „Несебър“ и включва цялата полуостровна част с провлака, включително възвърнатите територии на северния бряг с изключение на новопридобитите територии в югозападната част на полуострова.

Границите на недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“ са следните: от запад – западният край на провлака съвпада с източната регулационна граница на квартал „Несебър-нов град”; от северна, северозападна, североизточна, югоизточна и южна посоки – по линията на брега на провлака и на полуострова до североизточната граница на поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 51500.501.455; от югозапад – по североизточните граници на поземлени имоти № 51500.501.456, 51500.501.455, 51500.501.451, 51500.501.452, 51500.501.353, 51500.501.467 и 51500.501.351 и по бреговата южна линия на полуострова и провлака до пресичането й с източната регулационна граница на квартал „Несебър-нов град”.

Териториалният обхват на охранителна зона на „Старинен град Несебър“ съответства на обхвата на охранителната зона, определена с Постановление на Министерския съвет № 174 от 1991 г., с незначително увеличение на материка в южна посока и включва: на полуострова – новопридобитите пристанищни територии в югозападната част на стария град; на материка: на запад – част от новия град до източната граница на квартали 57, 58, 59, и 60 (по направление на ул. „Зорница” до морето на север); на юг – територията на крайморския парк; в акваторията – непосредствено прилежащата на недвижимата културна ценност и посочените територии двукилометрова акватория.

На 05.06.2015 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2, чл. 69, ал. 1 ЗКН и § 10 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗКН е издадена оспорената в първоинстанционното производство Заповед РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата В. Рашидов (л. 26-27, пак там), обнародвана в ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г. – л. 29-30, пак там.

С писмо, изх. № 08-00-659/10.06.2015 г. на зам.-министъра на културата до кмета на Община Несебър (л. 120, пак там) заверено копие на оспорената Заповед е изпратено за сведение и изпълнение, като е указано на кмета да уведоми писмено, по реда на чл. 66, ал. 2 ЗКН (отменен), собствениците за издадения акт в 14-дневен срок от получаването му.

На 09.01.2023 г. „Марина Несебър“ ООД е внесло Заявление, вх. № 7000-3559 (л. 75-76, пак там) за съгласуване от НИНКН на Инвестиционен проект за обект „Уличен водопровод за УПИ II-468, кв. 105 и УПИ II-454, кв. 106 по плана на гр. Несебър - Стар град“, Община Несебър“, част „ВиК“, фаза „Технически проект“. Проектът е с цел подмяна на съществуващ питеен водопровод ПЕВП Ф 110, положен в ПИ 51500.501.490 (ул. „Крайбрежна“).

Със Становище, изх. № СТ-84-120/29.09.2023 г. на зам.-министъра на културата (л. 86-89, пак там) проектът е съгласуван, като са поставени конкретни изисквания, между които: 1. В участък от т. 3 до т. 1 от проектното трасе (дълбочина от 0,52 м. до 0,85 м.) изкопните работи да бъдат предхождани от предварително археологическо проучване – археологически разкопки, при условието на чл. 161, ал. 1 ЗКН; инвестиционните намерения могат да бъдат осъществени само след приключването на спасителни археологически разкопки и изготвяне на протокол от експертна комисия, назначена от Министерство на културата, съгласно разпоредбите на чл. 158а ЗКН, която да приема резултатите от тях и определи бъдещата съдба на новото строителство; 2. Изкопните работи в участък от т. 6 до т. 3 (дълбочина от 0,36 м. до 0,52 м.) да бъдат извършени под наблюдение на археолог на основание чл. 161, ал. 2 ЗКН; 3. Резултатите от наблюдението да бъдат приети от комисия по чл. 158а ЗКН.

Посочените в становището условия са поставени в издаденото на „Марина Несебър“ ООД Разрешение за строеж № 254/16.11.2023 г. за изграждане на „Уличен водопровод за УПИ II-468, кв. 105 и УПИ II-454, кв. 106 по плана на гр. Несебър - Стар град“ в ПИ с идентификатори 51500.501.450 и 51500.501.490, с административен адрес ул. „Монсеньор Анжело Ронкали“ в гр. Несебър (л. 57-58 от том I на първоинстанционното дело).

Със Заповед № РД9Р-2/23.11.2023 г. на зам.-министъра на културата (обн. в ДВ, бр. 15 от 20.02.2024 г.) са актуализирани режимите на опазване (териториален обхват и предписания за опазване) на обект „Старинен град Несебър“, с класификация на археологическа, архитектурно-строителна и урбанистична групова недвижима културна ценност – археологически резерват и историческо селище с категория „световно значение“ и „национално значение“, определени със Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата. Актуализацията е по отношение на териториалния обхват, като към резервата са включени нови територии, които са били част от охранителната зона и за тях са определени допълнителни предписания за опазване, като предписанията за опазване на останалата територия остават непроменени. Границите на охранителната зона на недвижимата културна ценност на полуострова – зона „Б“ остават непроменени.

Съгласно Констативен протокол № 94-00-995/12.12.2023 г. (л. 17-25 от адм. д. № 1341/2024 г. по описа на Административен съд – София-град) от извършена от служители в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство към Център за регионално планиране (ЦРП) за Югоизточен район (ЮИР) към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата проверка в Южно яхтено пристанище „Марина Несебър“ – гр. Несебър и ансамбъл сгради с равен покрив в ПИ с идентификатор 51500.501.454, яхтеното пристанище попада в обхвата на охранителна зона на полуострова „Б“ и „В“ на груповата недвижима културна ценност със световно и национално значение.

Със Заповед № РД09-327/12.04.2024 г. на зам.-министъра на културата (л. 15-17 от том I на първоинстанционното дело) е наредено да бъде възобновено производството по издаване на Становище по реда на чл. 84 ЗКН, изх. № СТ-84-120/29.09.2023 г., като административният акт се измени и текстът с изискванията в заключителната част на становището да се чете, както следва:

• За инвестиционното намерение да бъде информиран задължително музей „Старинен Несебър“;

• Изкопните работи, предмет на разработката, да бъдат извършвани задължително под наблюдение на археолог на основание чл. 161, ал. 2 ЗКН и при стриктно спазване на чл. 160 ЗКН;

• Резултатите от наблюдението да бъдат приети от комисия по чл. 158а ЗКН;

• Всички дейности да се извършват при условията на чл. 148, ал. 2 и ал. 5 ЗКН, и при стриктно спазване на чл. 160 ЗКН;

• При разкриване на археологически структури, задължително се преминава към пълно спасително археологическо проучване, съгласно чл. 148 и чл. 160 ЗКН;

• След приключване на археологическите проучвания да бъде изготвен протокол на експертна комисия, назначена от Министерство на културата, съгласно разпоредбата на чл. 158а ЗКН.

По делото пред първата инстанция е назначена и извършена тройна комплексна съдебно-техническа експертиза, чието заключение (на л. 371-390 от том II на първоинстанционното дело) е оспорено от министъра на културата (Протокол от съдебно заседание, проведено на 06.06.2025 г. – л. 401-403 от том II на първоинстанционното дело) и прието от съда, като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното, от фактическа страна, Административен съд – София-град е формирал следните изводи:

Квалифицирал е Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. като административна мярка, насочена към опазване на недвижима културна ценност, целяща изменение във вече установен статут на ценността и следващите се от това режими за опазване. Посочил е, същата има комплексен характер, доколкото урежда промяна и в териториалния обхват на недвижимата културна ценност. Преценил е, че Заповедта представлява общ административен акт и е издадена от компетентен по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2, чл. 69, ал. 1 ЗКН административен орган, в установената от закона писмена форма, като съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 74 АПК, реквизити на административен акт, издаден в писмена форма. Приел е, че липсва основание да се приеме, че актът е издаден, за да ограничи правата на жалбоподателите-собственици и/или концесионери на имоти, включени в границите на недвижимата културна ценност. Обосновал се е, че актът защитава техните културни граждански права, защото „пази“ ценността за всички. Счел е, че пряката цел на оспорения акт е да бъде обезпечено конституционното и законово предвидено право на достъп и достояние до културните ценности за всички граждани. Обосновал се е, че при издаването на Заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Съобразил е чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗКН, чл. 69, ал. 1 ЗКН и Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности (Наредба № Н-12/21.11.2012 г./ Наредба/ та), отменена, но в сила към датата на издаване на оспорената Заповед. Взел е предвид липсата на данни по административната преписка за сформиране на междуведомствена комисия по чл. 16 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г., както и за нейното предложение до директора на НИНКН по чл. 25 от Наредбата. Приел е обаче че е спазен редът по чл. 27 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. и е налице предложение на директора на НИНКН до министъра на културата за промяна на статута на „Старинен град Несебър“, включен в Списъка на световното наследство и на режимите за опазването му. Отхвърлил е, като неоснователни, възраженията на „

Водмар“ ЕАД за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на атакуваната Заповед, изразяващо се в това, че предложението до министъра на културата не е подписано от директора на НИНКН и че същото не е мотивирано. Мотивирал се е, че писмо, изх. № 0401-43/22.01.2015 г. (л. 56 от адм. д. № 1341/2024 по описа на Административен съд – София-град) носи подписа на директора на НИНКН и че мотивировката на същото се явява решението на СЕСОНКЦ, съдържащо подробни мотиви за граници и режими на опазване на недвижимата културна ценност. Подчертал е, че характерът на производството, което се развива по специалния закон ЗКН е такова, започващо по инициатива и експертна преценка на ангажирани с опазването на културното наследство специализирани институции и че същото не предвижда уведомяване на заинтересованите лица-собственици на имоти, попадащи в обхвата на териториална защита на културната ценност, за откриване за производството. Позовал се е на чл. 66, ал. 2 ЗКН (отменен, но в сила към датата на издаване на Заповедта), съгласно който общинските администрации уведомяват писмено собствениците за вече издадения акт по чл. 65 ЗКН в 14-дневен срок от получаването му. Посочил е, че наличието на специален закон по този въпрос – ЗКН, изключва прилагането на общите разпоредби на АПК по издаване на общ административен акт. Допълнил е, че дори да се приеме наличието на допуснато нарушение, тъй като административният орган е длъжен да прилага и общите правила, нарушението не може да се квалифицира като съществено, тъй като единствената форма на участие на заинтересованите лица, е тази по чл. 69, ал. 1, т. 1 АПК – чрез подаване на писмени предложения и възражения. Изложил е доводи, че тези предложения и възражения не могат да повлияят на преценката на административния орган относно статута и начина на опазване на културната ценност, предвид че тази преценка се формира изцяло по експертен път. Извел е извод, че ответният административен орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нищожност на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата.

На следващо място съдът е обсъдил подробно предпоставките за нищожност на административен акт през призмата на приложението на материалния закон. Аргументирал се е, че обстоятелството, че конкретно притежаваните от оспорващите недвижими имоти попадат в териториалния обхват на Заповедта с произтичащите от това правни последици, изразяващи се в спазване на режимите за опазване, не води до постановяване на процесния административен акт в грубо противоречие с приложимите материалноправните разпоредби, която да обосновава нищожността на същия. Като обсъдил разпоредбата на чл. 146 ЗКН, е счел, че, доколкото целта на проведеното административно производство, в което е издадена спорната Заповед, е защитата на важен обществен интерес и опазване на културното наследство на нацията и държавата, е допустимо да се въведе известно ограничение в правото на отделни граждани при стопанисване на собствените им недвижими имоти. Приел е, че териториалният обхват на културната ценност, както и установеният охранителен режим, е въпрос на специализирана експертна преценка от страна на компетентни органи, която преценка не може да се контролира от съда. Заключил е, че наведените от оспорващите дружества основания не са такива за нищожност, а представляват основания за евентуална отмяна на акта, като унищожаем. Преценил е обаче, съобразявайки данните по делото, че възможността за отмяна на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата е недопустима, поради просрочието на първоинстанционната жалба. Формирал е решаващия извод за липса на пороци за нищожност на оспорения акт, поради което е отхвърлил подадените срещу него жалби. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Обжалваните решения са валидни, допустими и правилни. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд не установява релевираните от касационните жалбоподатели пороци, поради което не са налице основания за отмяна на съдебните актове, предмет на инстанционен контрол.

Решаващият състав на Административен съд – София-град е обсъдил доказателствата за срочността на оспорването и е достигнал до правилния извод относно правомощието му да се произнесе единствено относно евентуалната нищожност на Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г., издадена от министъра на културата.

Понятията нищожност и унищожаемост на административни актове не са законово определени, а са установени от административноправната теория. Подходът при разграничаването им е конкретен за всеки отделен случай и се поставя в зависимост от това дали допуснатото нарушение при издаване на акта се отразява върху съдържанието му, по-конкретно засяга ли волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, липсата на компетентност на органа при издаване на акта и неспазването на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато останалите, посочени в чл. 146 АПК пороци на акта – нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазването на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай, като основание за нищожност или унищожаемост на административния акт, според тежестта на порока, т.е. според това как се отразяват на волеизявлението на административния орган.

Заповедта на министъра на културата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, определени от чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗКН и чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗКН, във вр. с чл. 69, ал. 1 от с.з. Заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма, мотиви и задължително съдържание, включващо посочване и очертаване на границите на недвижимата културна ценност след актуализирането на статута й, вкл. граници на охранителната й зона, както и режимите за нейното опазване.

Верен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт не са допуснати толкова тежки нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат прогласяването му за нищожен. Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. е издадена при спазване на процесуалните изисквания за това, уредени в ЗКН и Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности (отменена). Производството по постановяване на административния акт е започнало по предложение на директора на НИНКН до зам.-министъра на културата, обективирано в писмо, изх. № 0401-43/22.01.2015 г. – л. 56 от адм. д. № 1341/2024 по описа на Административен съд – София-град. В изпълнение на чл. 25 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. това предложение е изготвено, въз основа на мотивирано решение на междуведомствена комисия по чл. 16 от Наредбата за изготвяне на предложение за актуализиране на статута и режимите за опазване на „Старинен град Несебър“, назначена със Заповед № РД9К-151/26.07.2012 г. на министъра на културата (л. 20 от касационното дело) и заседавала през август 2012 г. Решението на междуведомствената комисия е прието с Протокол от нейно заседание, проведено на 07.08.2012 г. (л. 25 (гръб) – л. 27 от касационното дело). Отправеното от директора на НИНКН предложение за промяна на статута на недвижима култура ценност „Старинен град Несебър“ е разгледано на заседание на създадения със Заповед № РД9К-32/21.01.2015 г. на министъра на културата СЕСОНКЦ, който, в съответствие с предвидената в чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 64, ал. 1-3 ЗКН процедура, е приел свое решение по Протокол № 52/26.01.2015 г. (л. 48-52 от адм. д. № 1341/2024 по описа на Административен съд – София-град), с което излиза със становище и предложение министърът на културата да издаде Заповед за промяна на статута на недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“ от археологически резерват на „Археологически резерват и историческо селище, архитектурно-строителна и урбанистична недвижима културна ценност, с категория „национално значение” – „Старинен град Несебър““ с предложените от НИНКН режими за опазване на „Старинен град Несебър“ – територ

иален обхват и предписания за опазване.

Неоснователни са касационните оплаквания за алогичност на издадената Заповед, мотивирана с доводи относно невъзможността да се открият артефакти в Зона Б и Зона В, представляващи част от охранителната зона на недвижимата културна ценност. Само по себе си включването на отвоювани от морето и изкуствено създадени територии в охранителната зона на „Старинен град Несебър“ не изключва възможността в земните пластове или под вода (попадащи в концесионната територия или в ПИ, собственост на жалбоподателите) да се намират културни ценности. Този извод следва от специалния закон ЗКН, който в чл. 146, ал. 1 регламентира, че археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Съобразно чл. 146, ал. 3 ЗКН недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности (т.е. временен такъв) с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон. Следва да се има предвид и, че законодателят е квалифицирал прилежащата среда на културните ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, като недвижимо културно наследство – чл. 9 ЗКН.

В подкрепа на посочения извод е също обстоятелството, че „Старинен град Несебър“ представлява археологически резерват и историческо селище. Легална дефиниция за „археологически резерват“ се съдържа в нормата на чл. 48, т. 2, буква „е“ ЗКН, съгласно която археологическият резерват представлява обособима територия или част от акватория, наситена с разкрити при археологически проучвания или подлежащи на разкриване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически структури, нива и културни напластявания.

Оспореният административен акт не страда и от порока материална незаконосъобразност, водеща до нищожност. За да е налице този порок, е необходимо, по своето съдържание, актът да е в противоречие със закона. Нищожност ще се прогласи, когато изцяло липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, както и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Всички тези условия, в случая, не са налице, както подробно и аргументирано се е обосновал първоинстанционният съд, поради което съображенията му в тази връзка не следва да се повтарят и касационната инстанция се възползва от възможността, предоставена й от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, да препрати по този въпрос към мотивите на първоинстанционния съд, като мотиви на собствения си акт.

Всички останали оплаквания в касационните жалби повтарят възражения вече направени пред първоинстанционния съд. Тези доводи на жалбоподателите навеждат за евентуална унищожаемост на оспорената Заповед № РД9Р-14/05.06.2015 г. на министъра на културата, но, с оглед обстоятелството, че възможността да се атакува законосъобразността на административния акт е преклудирана, съдът от първата инстанция правилно не се е произнесъл по нея.

По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни, а решение № 25693 от 29.07.2025 г. и решение № 33984 от 17.10.2025 г., постановени по адм. д. № 3461 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град, като валидни, допустими и правилни, следва да бъдат потвърдени.

Искането на касаторите за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение.

Искането на ответната по касация страна – министър на културата за присъждане в полза на Министерство на културата на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като касаторите бъдат осъдени да заплатят на Министерство на културата такова в размер на евровата равностойност на 200.00 лв. или 102.26 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

.