Определение № 29 от 09.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 330/2015 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК. С разпореждане от 03.02.2015 г. по нахд № 98/15 г. Районният съд-гр.Враца прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на Районния съд-гр.София, по подсъдност. С разпореждане от 19.02.2015 г. по нахд № 2156/15 г. СРС прекратил съдебното производство по делото; повдигнал спор за подсъдност, поради което и делото е изпратено на ВКС. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че делото е подсъдно на СРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка на обстоятелствата, относими към разрешаването на спора за подсъдност, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Делото е образувано по жалба на [фирма] против наказателно постановление (НП) № Р-10-4 от 06.01.2015 г. на заместващия изпълняващия правомощията на зам.председател на Комисия за финансов надзор (КФН), с което на основание чл.чл.83,53 и 27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН и чл.41, ал.1 ЗПЗФИ е ангажирана административната отговорност на ЕООД за нарушение на чл.11, във връзка с чл.6, ал.1, т.3 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ). Спорът между съдилищата е за мястото, където е било извършено административното нарушение. Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението – чл.84 ЗАНН, във връзка с чл.42, ал.1 НПК, а съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в обстоятелствената част на наказателното постановления трябва да бъде описано нарушението, датата и мястото на неговото извършване. Обстоятелствената част на посоченото по-горе наказателно постановление, определено съдържа противоречие относно мястото на извършване на инкриминираното нарушение – твърди се последователно, че то е извършено в [населено място] (стр.8), а по-късно в [населено място] (стр.10). НПК е предвидил, че когато не може да се определи мястото, където е извършено нарушението, какъвто е настоящият случай, предвид констатираното противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено административното производство – чл.36, ал.3 НПК, респ. СРС. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение