Определение № 2058 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Василева от гр. София срещу /07.11.2023г., постановено по адм. д. № 9777/2021г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Василева срещу Решение № 4762/13.07.2023г., постановено по адм. д. № 9777/2021 г. Твърди се нищожност и неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуален представител Илиева представя писмено възражение в което оспорва частната жалба като неоснователна. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 5 АПК, административният съд приема, че оспорването е извършено от страна по делото, за която решението е благоприятно, не се засягат права и законни интереси на С. Василева. С Решение № 4762 от 13.07.2023 г. по адм. д. № 9777/2021 г. на Административен съд София-град съдът осъжда Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да запалати на С. Василева сумата 12 060 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за период от шест месеца, считано от 09.09.2021г., през който ищцата е останала без работа, както и сумата 628, лв. разноски по делото за вещо лице. Срещу посоченото съдебно решение е подадена касационна жалба от С. Василева, която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производството разпореждане. Правилно съдът приема, че в случая обжалваното от касаторката решение на АССГе благоприятно за него и в съответствие с чл. 210, ал. 1 АПК последната не разполага с правен интерес от обжалването му. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение