Определение № 325 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 283/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Д. Г. Д. от с. А., Бургаска област обжалва и иска да се отмени Определение Nо 205 от 15.05.2009 година по гр.възз.д. Nо 160/ 2009 година на Бургаския окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. Nо 440/23.02.2009 г. от Д. Г. Д. от с. А. срещу протоколно Определение от 21.11.2008 година, постановено по гр.д. Nо 88/2007 година на Поморийския районен съд, с което е отхвърлено като недопустимо направено искане по сметки във втората фаза на делбата и въззивното производство е прекратено в тази му част. Поддържа се, че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материални закон и съществени процесуални правила, иска се неговата отмяна. Съдът е следвало изрично да посочи, че се касае до самостоятелно обжалваем съдебен акт, а ако се касае до определение, която няма преграждащ характер, то това определение следва да се обжалва с обща жалба, както е посочено в чл. 290 ГПК /отм./. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от С. Н. Д.,позовавайки се на изикваният на чл. 274 ал.3 ГПК. По подадената частна касационна жалба, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение за връщане н частна жалба и прекратяване на образуваното производство по нея, втрората инстанция е приела, че тази частна жалба, подадена на 23.02.2009 година е просрочена. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. Не е допуснато нарушение по приложение на чл.214 ал.1 ГПК/ отм./ във вр. с чл.33 ал.3 ГПК /отм./. Определението на първата инстанция, с което е отказано да се приеме, под формата на „ отхвърля искането” като недопустимо по сметки, заявено от Д. Г. Д. срещу С. Н. Д., е от категорията на самостоятелно обжалваемите съдебни актове по см. на чл. 213 б.”а” ГПК /отм./, доколкото се приема, че е налице преграждане на възможността една облигационна претенция да бъде разгледана във втората фаза на делбата, при изрично предвидената за това възможност – арг. на чл. 286 ГПК /отм./. След като определението, с което е отказано приемането и разглеждането по същество на облигационната претенция за извършени подобрения в съсобствен имот, е постановено в съдебно заседание, в присъствието на страните и техните представители, то правилно втората инстанция е приела, че срокът за обжалване тече от деня, следващ този на постановеното определение, без да се изпращат уведомления до заинтересованите лица. Неоснователен е доводът, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 290 ГПК/отм./, тъй като възможността за обща жалба е предвидена само за постановените актове по същество- решенията по чл. 286 ГПК /отм./, чл.288 и чл. 289 ГПК /отм./, но не и за определения, с който е отказано разглеждането по същество на исковете по чл. 286 ГПК /отм./. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия