Решение № 166 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2010 г.

Решение № 166 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емилия Николова Златкова от гр. Добрич, чрез пълномощника адв. Георги Николов, против решение № 1340/30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 183/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 900386/15.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката за наличие на спестени парични средства от периода преди 1998 г. Този факт следвало да се приеме за установен въз основа на т. нар. опитни правила, въпреки липсата на доказателства. Жалбоподателката като физическо лице не е имала задължение да води счетоводство и да пази документи за доходите си, от друга страна данъчните органи също не съхранявали данъчните декларации на жалбоподателката, поради което съдът е следвало приложи чл. 161 ГПК. Твърди се също, че е допуснато съществено процесуално нарушение при ревизията, предвид извършването й при условията на чл. 122 ДОПК. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че при ревизията е установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а ревизираното лице не е представило доказателства, които да оборят презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на Емилия Николова Златкова против ревизионен акт № 900386/15.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 763-А/13.01.2010 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" гр. Варна. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 376,11 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че при извършената ревизия на Емилия Златкова са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за 2007 г., поради което данъчните й задължения за годината са определени след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Относно размера на приходите и доходите и направените разходи е отчетен режима на съпружеската имуществена общност /СИО/, тъй като жалбоподателката е била в брак с Тимотей Златков. Съдът е описал извършените при ревизията процесуални действия и събраните доказателства, в резултат на които е установено, че към началото на ревизирания период - 1.01.2003 г., съпрузите са имали начално салдо в размер на 32981,55 лв., към тази сума са прибавени всички установени приходи и доходи на двамата съпрузи, приспаднати са направените разходи и е изчислен размера на разполагаемата сума за всяка от годините. За 2007 г. е установено превишение на разходите над приходите в размер на 39128,58 лв. общо, или само за жалбоподателката - 19564,29 лв. От тази сума са приспаднати задължителните осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 711,24 лв. и е получена данъчна основа - 18853,05 лв. и размер на данъчното задължение по чл. 35, ал. 1 ЗДДФЛ - 3840,73 лв., от което платени - 562,81 лв. и дължими за плащане - 3277,92 лв. Съдът е обсъдил задължението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, като е посочил, че приема същото с изключение на частта, в която е посочено, че съпрузите са имали налични средства към 31.12.2007 г. в размер на 32036,70 лв., като е изложил съображения в тази връзка. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателката за налични спестени средства към 2007 г. от доходи от периоди от 1992 г. до 1995 г. и от заплати на съпруга й за периода от 1996 г. до 1998 г., както и от дейност като управител на нейна частна аптека за период 1992 г. - 1993 г. Посочил е, че не е доказано спестяването на получените през тези години парични средства, не са представени доказателства за доходи във валута, а удостоверението за наем на банков сейф не е достатъчно, за да се приеме, че в него е съхранявана сума в размер на направените разходи, надвишаващи установените приходи; представените банкови бордера за обмяна на валута за периода 2001 г. - 2003 г. не са доказателства за начин на съхраняване на сумите, предмет на обмяната и не водят до извод, че сумата е била спестена до 2007 г. По съображения в този смисъл съдът е приел жалбата против РА за неоснователна. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ревизията неправилно е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За процесния данъчен период - 2007 г., в съответствие със събраните при ревизията доказателства обосновано е направен извода, че получените приходи, доходи и безвъзмездно получени средства на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установеното превишаване на разходите над декларираните и получени приходи обосновава извод за наличие на укрити приходи или доходи, което е предвидено като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Правилен е изводът, че при определяне на данъчната основа по специалния ред не са допуснати процесуални нарушения, а извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност, предвид факта, че през ревизираните периоди ревизираното лице е било в брак с Тимотей Петров Златков. В ревизионния доклад /РД/ и ревизионния акт са изложени подробно констатациите относно получените от жалбоподателката и от съпруга й приходи и доходи, включително относно наличните такива преди началото на ревизираните периоди - 1.01.2003 г., както и относно разходите, обсъдени са всички събрани доказателства, включително представените от ревизираното лице, направени са съответни изводи и изчисления, които са намерили цифрово отражение. В тази връзка следва да се посочи, че когато РА е съставен при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, в производството по обжалване на акта фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, съгласно презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Поради това, жалбоподателката носи доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в РА и следва да стори това при условията на пълно насрещно доказване. Такова доказване в случая не е проведено. Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че по същество страните не спорят относно размера на получените приходи и доходи и направените разходи за ревизираната година, както и за останалите ревизирани години - от 2003 г. до 2006 г. Спорът се свежда до наличието на парични средства на съпрузите към началото на ревизирания период, т. е. преди 1.01.2003 г. Настоящият състав намира изводите на първоинстанционния състав по този въпрос са обосновани и правилни. Следва да се посочи, че в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания, а са изложени общи житейски съждения. От съдържанието на жалбата се налага извода, че жалбоподателката поддържа твърденията си за спестени парични средства, които е поддържала и пред първата инстанция. Основното твърдение в тази връзка е, че съпрузите са имали спестени парични средства от периода 1992 г. - 1995 г. Това твърдение не е доказано, тъй като липсват каквито и да било доказателства за това. Фактът, че данъчните декларации, подадени от жалбоподателката, според нейните твърдения, не се съхраняват от данъчната администрация, не може да обуслови извод за приложение на чл. 161 ГПК. Разпоредбата предвижда, че с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В случая не е налице такова поведение от страна на приходната администрация, тъй като унищожаването на данъчните декларации е осъществено поради изтичане на срока за съхранението им, а не в резултат на нарушение, нито на небрежно или недобросъвестно поведение на служител. Отделно от това, дори и да беше доказано подаването на данъчни декларации за получени доходи в определен размер, то спестяването на парични средства в конкретен размер до началото на ревизираните периоди - 1.01.2003 г., което всъщност е от значение за конкретния правен спор, е факт, който подлежи на самостоятелно доказване в процеса. Не може да бъде споделен житейския довод, изложен в касационната жалба, че като всяко семейство и това на жалбоподателката е имало спестени пари от упражняването на труд, които е вложило в покупката на жилище. На първо място, подобна презумпция, дори и житейска, не съществува. На следващо място, за целите на данъчното облагане, не може да бъде формиран извод за наличие на парични средства въз основа на предположение за получаването им и последващото им спестяване през продължителен период от време /около 10 години/. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват каквито и да било доказателства за съхраняването на парични средства. Правилно съдът е посочил, че наличието на доказателство за наем на банков сейф не доказва, че в него са съхранявани парични средства, а още по-малко може да се установи техния размер. Освен това данните са за ползване на сейф през периода 1997 г. - 2004 г., а жалбоподателката поддържа твърдение за налични парични средства придобити през периода 1992 г. - 1995 г. След този период са налични данъчни декларации на съпрузите и формираните изводи за размера на получените и декларирани доходи направени в РА правилно са приети от съда за обосновани. Правилни са също изводите на съда във връзка с представените банкови бордера за обмяна на валута през периода 2001 г. - 2003 г., тъй като тези документи доказват единствено факта на осъществената обмяна, но не и получаването на доходи в размера на обменените суми. В съответствие с изложеното, обосновани са изводи, че към началото на ревизираните периоди двамата съпрузи са разполагали с парични средства в размер на 32 981,55 лв. Изчисленията, които са направени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, правилно не са възприети от съда като обосноваващи незаконосъобразност на акта. При тези изчисления вещото лице е интерпретирало установените при ревизията факти и обстоятелства по начин, несъответстващ на приложимите правни норми. Неправилно вещото лице е изключило размера на приспаднатите необходимо присъщи разходи за съответните години. По делото не е доказано от жалбоподателката, че действително направените от нея и/или съпруга й разходи са по-малки от нормативно признатите, поради което няма основание за изключването на тези разходи. Следва в тази връзка да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е посочил, че вещото лице е изключило разходите за живот, тъй като в заключението е посочено, че разходите са такива, каквито са приети в ревизионния акт, т. е. разходите за издръжка са взети предвид, включително и тези за обучение на детето на жалбоподателката в чужбина. Това неправилно съждение на съда обаче не се е отразило на правилността на изводите, а се посочва само за яснота. Относно размера на обичайните разходи, правилно в РА са взети предвид данните на НСИ, които се публикуват на официалната страница на института. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения във връзка с преценката на събраните доказателства и приложението на материалния закон, не е налице изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата, нито игнориране на относими такива. Съдът е изпълнил задължението си за даване на указания по доказателствената тежест, уважил е направените доказателствени искания от жалбоподателката, включително за разпит на свидетел, от който същата се е отказала впоследствие. В РА спорното данъчно задължение за 2007 г. е определено при последователно и точно анализиране на относимите обстоятелства и установените в съответствие със събраните доказателства по делото данни относно получените приходи и направените разходи от жалбоподателката, респективно семейството й при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,