Определение № 3007 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3065/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. П. чрез пълномощниците адв. К. и адв. К. против решение № 365 от 02.04.2025г. по гр.д. № 1643/2024г. на Окръжен съд-Пловдив в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 269 от 13.05.2024 г. по гр.д. № 116/2024 г. на Районен съд-Асеновград за уважаване иска по чл. 108 ЗС относно общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху УПИ * в кв. 61 по ПУП на [населено място], общ. С., целият с площ от 700 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., придобито на основание наследство от Х. и Р. П. и давност, предявен от К. Г. Г. с дял 1/48 ид.ч., А. Х. Г. с дял 1/48 ид.ч., И. Х. Г. с дял 1/48 ид.ч., Г. А. Ж. с дял 1/16 ид.ч., А. И. Н. с дял 1/8 ид.ч., З. К. З. с 1/16 ид.ч., Б. А. З. с 1/16 ид.ч., Р. А. М. с дял 1/16 ид.ч. и И. А. А. с дял 1/16 ид.ч. против касатора А. Д. П. и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 174, том 3, рег. № 2378, нот.д. № 533 на нотариус К., вписан с вх.рег. № 2547/14.06.2021 г., акт 181, т.9, дело № 1522/2021 г. на Служба по вписванията при Районен съд-Асеновград за частта над 24/48 идеални части. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо поради произнасяне по нередовна искова молба и по непредявен иск. Според касатора в исковата молба не е предявено искане за признаване на собственост при условията на евентуалност - по наследство и по давност, изтекла в полза на ищците. Ищците не са изпълнили дадените от съда указания за конкретизиране периода на давностното владение и в полза на кого е изтекла давността, поради което исковата молба е следвало да бъде върната. Твърди се и че с оглед последното уточнение на придобивното основание съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото ищците твърдят давностно владение, осъществявано от самите тях, а съдът се е произнесъл за давност в полза на наследодателя им. Сочи се и очевидна неправилност на решението поради явна необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се изтъкват отново вероятната недопустимост и очевидната неправилност на акта. Формулирани са и въпросите: 1/ отговаря ли исковата молба на изискванията за редовност и следвало ли е съдът да я върне; 2/ произнесъл ли се е въззивния съд по непредявен иск. По тези въпроси се поддържа противоречие с практиката на Върховния касационен съд - Решение № 50082 от 14.07.2023г. по гр.д. № 2989/2022г. на ІІІ г.о. и Решение № 121 от 22.10.2018г. по гр.д.№ 4368/2017г. на ІІ г.о. В писмения отговор на ищците по иска, изготвен от адв. К., се поддържа, че решението е правилно и касационно обжалване не следва да се допуска. Претендират се разноски. Подадена е насрещна касационна жалба от ищците по иска К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А., представлявани от адв. К.. Тя е насочена срещу извършеното от въззивния съд отхвърляне на иска им в пълния предявен обем, който е общо за 3/4ид.ч. от имота, т.е. за разликата от 1/4 ид.ч. над уважената 1/2 ид.ч. Иска се допускане на касационно обжалване по въпроса: дали даването на съгласие наследственият имот да остане и да се ползва само от един от наследниците, представлява приемане на наследството по конклудентен начин съгласно чл. 49, ал.2 ЗН. Тоз въпрос касаторите считат за разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в две определения и едно решение. От страна на ответника по иска А. П. е представен отговор на насрещната касационна жалба, в който се поддържа, че в тази обжалвана част решението е правилно и не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството пред районния съд е по иск за собственост на К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А. против А. Д. П. с твърдения, че са собственици на общо 3/4 идеални части поземления имот и сградата в него в [населено място], като собствеността произтича от наследствено правоприемство от общите наследодатели Х. З. П., починал на 09.04.1974г. и съпругата му Р. Г. П., починала на 18.07.1985г. и давностно владение, като е уточнено, че ищецът А. И. Н. притежава 1/4 ид.ч. от имота, останалите ищци - по 1/16 ид.ч. от същия, а ответникът А. Д. П. - 1/4 ид.ч. Предмет на ревандикационния иск са общо 3/4 ид.ч., притежавани от ищците. Ищците сочат, че с констативен нотариален акт от 14.06.2021г. ответникът е признат за собственик на основание давностно владение и наследство от Д. Х. П. върху целия недвижим имот. Според тях имотът е съсобствен между наследниците на Х. и Р. П.; по съгласие между тях в имота е живял Д. Х. П. - син на наследодателите, без да плаща наем, но със задължение да поддържа имота. Ответникът, който е негов син, не е живял в имота и не е ползвал дворното място. Ответникът А. Д. П. е оспорил иска с твърдение, че ищците не са собственици; че наследодателят му Д. Х. П. е бил владелец на имота още от 1974 г. по силата на уговорка между него, майка му, брат му и сестрите му, които до смъртта си не са оспорвали правата му, а ищците от своя страна никога не са владели имота. След дадени от въззивния съд указания ищците са уточнили, че основанието за собствеността им е наследство и придобивна давност, като давностното владение е установено от общите им наследодатели Х. З. П. и Р. Г. П. още преди 1960 г. и е продължило до смъртта им, без същите да се позоват на правните последици на изтеклата придобивна давност, след това владението е осъществявано от преките им наследници по силата на наследственото правоприемство, отново без позоваване на придобивната давност, а след тяхната смърт - от ищците като техни наследници. Установено е безспорно, че по разписната книга на [населено място] УПИ * в кв. 61 е записан на наследници на Х. З. П., преди да бъде издаден констативния нотариален акт на ответника А. Д. П.. Х. З. П. е починал на 09.04.1974г., съпругата му Р. Г. П. е починала на 18.07.1985г. и техни наследници са: 1/ дъщеря И. Х. Г., починала на 26.07.2005г. и наследена от съпруга си А. Й. Г., починал на 29.10.2016г., дъщеря си З. А. Б. и синовете си Й. А. Г. и Х. А. Г., починал на 10.08.2018г. и оставил за наследници съпругата си К. Г. Г., сина си А. Х. Г. и дъщеря си И. Х. Г.; 2/ дъщеря З. Х. Н., починала на 09.09.2011г. и оставила за свои наследници по закон внучките си И. Х. Д., З. Х. Н. и А. Х. Н. - по право на заместване на починалия преди майка си техен баща Х. И. Н., и сина си А. И. Н.; 3/син А. Х. П., починал на 15.09.2008 г. и наследен от съпругата си З. К. З. и дъщерите си Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А.; 4/ син Д. Х. П., починал на 17.05.2021 г. и оставил за свой наследник по закон ответника А. Д. П.. Наследниците И. Х. Д., З. Х. Н., З. А. Б., А. Х. Н. и Й. А. Г. са се отказали от наследството, оставено от Х. З. П. и Р. Г. П., като отказите им са вписани в особената книга на Районен съд-Асеновград. На 14.06.2021 г. ответникът А. Д. П. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота на основание давностно владение и наследство от Д. Х. П., починал на 17.05.2021г. Местните данъци и такси за имота за периода от 2011 г. до 2021 г. са платени от всеки от ищците и от ответника през 2021г. През месец май 2021г., непосредствено преди снабдяването с констативния нотариален акт, ответникът е декларирал имота на свое име и на останалите наследници. Събраните гласни доказателства установяват следното: Свидетелите И. Й. К. (без родство със страните), Я. К. З. (съпруг на ищцата Б. А. З.) и Н. Р. Р. (без родство) установяват, че процесният имот - къща на два етажа и двор около 600-700 кв.м. е била на Х. П.. Той имал двама сина и две дъщери, всички вече починали. Последен починал синът му Д. П.. След смъртта на Х. П. в къщата останали да живеят съпругата му Р. и синът му Д. П.. Братът и сестрите го оставили да живее там, защото нямало къде да живее. Ответникът А. П. е син на Д. П., но не е живял в къщата, защото след раждането му родителите му се разделили и той живял с майка си. След смъртта на Р. П. в къщата останал само Д. П.. Той не поддържал къщата и тя била пред срутване. Други роднини не били идвали в имота. Свидетелите П. З. Р., И. Р. Г. и Й. З. И. (всички без родство) установяват, че Д. П. - син на Х. и Р. П., живял в къщата в [населено място], откакто се родил. След смъртта на баща си Д. П. останал да живее в къщата с майка си, а след нейната смърт продължил да живее там, докато починал. Според свидетелите Р. и И. бащата Х. оставил къщата на сина си Д.. Неговият син А. П. не е живял в къщата, а живеел с майка си. Братът и сестрите на Д. П. си имали собствени къщи и живели в тях. След смъртта на Р. П. никой друг не бил идвал в имота. Къщата не е поддържана и била пред падане. При горните факти въззивният съд е приел, че предмет на делото са субективно и обективно съединени ревандикационни искове от невладеещите съсобственици срещу владеещия съсобственик за предаване на владението на неоснователно ползваните от съсобственика-ответник идеални части от имота. Всички страни са наследници по закон на общия наследодател Х. З. П. и съпругата му Р. Г. П.. Ищците, както и ответникът, са наследници по закон на преките си наследодатели: И. Х. Г. (от нейното коляно са ищците К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж.), З. Х. Н. (чийто наследник е ищецът А. И. Н.), А. Х. П. (от неговото коляно са ищците З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А.) и Д. Х. П. (чийто единствен наследник е ответникът А. Д. П.). Ищците се позовават на правото на собственост, придобито от общите им наследодатели по силата на давностно владение, осъществявано явно, спокойно и непрекъснато отпреди 1960 г. до смъртта на всеки от тях - 1974г., респ. 1985г. Упражняваното от съпрузите Х. и Р. П. фактическо владение е установено безпротиворечиво и убедително от събраните гласни доказателства. По отношение началната дата на владението им съдът е счел, че то е установено най-късно около 1957г. когато е роден синът им Д. П.. От тази дата до датата на смъртта на Х. и Р. П. е изтекъл период повече от 10 години, поради което е осъществен фактическият състав на придобивната давност. Те не са се позовали на изтеклата в тяхна полза давност и по силата на наследственото правоприемство наследниците им са придобили владението и правото да се позоват на изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност, щом са продължили владението - в този смисъл е ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е приел, че макар и наследникът Д. П. да е установил самостоятелно владение върху целия имот, което не е спорно делото, то фактическата власт е упражнявана от него със съгласието на останалите наследници, в който смисъл са показанията на свидетелите К. и З., които показания съдът е счел за логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото. Така че, ищците в качеството си на наследници са продължили владението на имота чрез наследника, упражняващ фактическа власт върху него. Не са събрани доказателства за твърденията на ответника между преките наследници да е имало уговорка Д. П. да получи собствеността върху имота. Данните по делото сочат на възникнало между тях облигационно отношение по предоставяне на държането на имота. Съдът е приел за недостоверни показанията на свидетелите Р. и И., според които имотът бил оставен на Д. П. от баща му, тъй като и двамата свидетели не помнят бащата на Д. П. - Х. П., а и към датата на смъртта му същите са били в невръстна възраст, поради което няма как да имат непосредствени впечатления от събития, случили се преди смъртта му. Освен това в тази част показанията им противоречат на писмените доказателства по делото - записванията в разписната книга и подадената от ответника декларация по ЗМДТ, които сочат, че имотът е съсобствен между наследниците на Х. З. П.. С предявяване на настоящия иск ищците са се позовали на последиците от изтеклата придобивна давност в полза на общите наследодатели и придобиването на вещното право на собственост, се зачита от момента на изтичане на законно определения срок, т.е. приема се, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Следователно правото на собственост е придобито приживе от общите наследодатели Х. и Р. П. в режим на съпружеска имуществена общност и по силата на наследственото правоприемство е преминало в патримониума на техните преки наследници, а след това в патримониума на ищците за съответните дялове. По-нататък съдът се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, какъвто е случаят при наследяване, то той е държател на техните идеални части и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици, като тези действия са доведени до знанието им. По делото не е установено праводателят на ответника Д. Х. П. да е извършил действия, които да обективират завладяване правата на останалите сънаследници. Фактът, че е живял сам в имота и го е ползвал според предназначението му, не е достатъчен, за да се направи извод, че е имал намерение да го свои. Дори да се приеме, че е извършвал ремонти за поддържане на имота, в каквато насока са показанията на свидетеля Р., това не означава непременно демонстриране на намерение за своене, тъй като се касае за търпими действия, свързани със запазване на вещта и ползването й, с които не се отричат правата на останалите сънаследници и в този смисъл не установяват явно завладяване на тези права. Поради това съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за изтекла в полза на праводателя му придобивна давност. По отношение на направените откази от наследство от наследниците И. Х. Д., З. Х. Н., А. Х. Н. (от коляното на З. Х. Н.), З. А. Б. и Й. А. Г. (от коляното на И. Х. Г.) приложение намира разпоредбата на чл.57 ЗН, според който ако приживе прекият наследодател не е приел, нито се е отказал от наследството на своя наследодател, наследникът му може да приеме наследството на общия наследодател, само ако приеме наследството на прекия си наследодател, но може да се откаже от наследството на общия наследодател, въпреки че е приел наследството на прекия си наследодател. В случая отказите от наследство на част от наследниците са направени в хипотеза, в която същите без да се отказват от наследството на преките си наследодатели са се отказали от наследството на общите наследодатели Х. и Р. П.. За да е валиден този отказ обаче, е необходимо тези наследодатели приживе да не са приели наследството на техните наследодатели, а в случая доказателствата по делото сочат противното: с постигнатата между наследниците на Х. и Р. П. уговорка в имота да остане да живее единият от тях - Д. П., по същество останалите наследници, вкл. З. Х. Н. и И. Х. Г. са изразили воля за приемане на наследството, оставено от родителите им. Даването на съгласие за ползване на имота от друго лице е в правомощията само на собственика, т.е. касае се за действие, което ясно и неминуемо сочи, че наследниците се считат за собственици на оставения от родителите им имот. Следователно приживе наследниците З. Х. Н. и И. Х. Г. са приели наследството на Х. и Р. П. с конклудентни действия, респективно техните наследници не са имали правомощието да се откажат от наследството на общите им наследодатели, тъй като не е налице хипотезата на чл. 57 ЗН. Поради това съдът е счел, че направените от И. Х. Д., З. Х. Н., А. Х. Н., З. А. Б. и Й. А. Г. откази от наследство са недействителни и не са породили правни последици, в т.ч. уголемяване на дяловете на останалите наследници от съответното коляно. С оглед на това квотите в съсобствеността са както следва: за З. А. Б. - 1/16 идеална част, за Й. А. Г. - 1/16 идеална част, за К. Г. Г., А. Х. Г. и И. Х. Г. - по 1/48 идеална част (1/3 от 1/16 идеална част), като наследници на Х. А. Г., за Г. А. Ж.– 1/16 идеална част, за И. Х. Д., З. Х. Н. и А. Х. Н. - по 1/24 идеална част (1/3 от 1/8 идеална част), като наследници по право на заместване на баща си Х. И. Н., починал преди майка си З. Х. Н., за А. И. Н. - 1/8 идеална част, за З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А. - по 1/16 идеална част, за А. Д. П. - 1/4 идеална част. Предвид горното и тъй като не се спори, че фактическата власт се осъществява от ответника, то съдът е уважил исковите претенции до размера на съответния дял от съсобствеността, притежаван от всеки от ищците, а като законна последица е отменил на основание чл. 537, ал.2 ГПК съставеният в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост по отношение на идеалните части на ищците. В частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска и за частите на някои от ищците, придобити в резултат на уголемяване на дяловете от извършените откази от наследство, въззивният съд е постановил отхвърляне на иска. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: На първо място, не може да се приеме, че исковата молба е останала нередовна и че решението е постановено по непредявен иск. В исковата молба ищците са заявили, че имотът е бил собственост на Х. и Р. П., а след смъртта им - на техните наследници. Възражение за редовността на исковата молба в първоинстанционното производство не е правено. В първото въззивно производство - по гр.д. № 771/2023г. на Окръжен съд-Пловдив на ищците са дадени указания да посочат придобивния способ, на който се позовават. С молба от 18.04.2023г. те са заявили, че се позовават на владение, започнало в лицето на наследодателите Х. и Р. отпреди 1960г. и продължено от наследниците им. Исковата молба отново е оставена без движение, за да бъде уточнено придобивното основание за съсобствеността - ако се позовават на наследствено правоприемство да посочат на какво основание наследодателят им е бил собственик, ако се позовават на давност в негово лице да посочат в кой период от време е текла давността, ако се позовават на придобивна давност в своя полза да посочат начална и крайна дата на владението. С молба от 23.05.2023г. ищците са посочили, че са собственици на 3/4 ид.ч. от имота на основание наследствено правоприемство и придобивна давност, като владението е установено от общите наследодатели отпреди 1960г., те не са се позовали до смъртта си на давността и владението им е продължено от наследниците, които също не са се позовали на нея до завеждане на иска. С решението по това въззивно дело първоинстанционното решение е било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане, за да се посочи в диспозитива правното основание за собствеността на ищците и делът на всеки от тях в съсобствеността. В развилото се второ по ред въззивно производство по гр.д. № 1643/2024г. исковата молба отново е била оставена без движение, за да посочат ищците дали наследодателят Х. П. е придобил собствеността по давност и откога владее, да се уточни придобивното основание на внуците му в този случай; ако се твърди, че наследниците са придобили собствеността по давност да се уточни дали се присъединява владението на Х. П. и да се посочи периода (начало и край) когато е изтекла давността за всяко едно лице, кога и как всеки един от тях е установил фактическо владение лично и с какви действия е осъществявано владението.В изпълнение на това с поредно уточнение ищците са посочили, че Х. и Р. П. са установили владение отпреди 1960г., но точна дата не може да се посочи, че в тяхно лице е изтекла придобивната давност, но те не са се позовали на нея пред надлежен орган; внуците им - настоящите ищци се позовават на собственост по наследство и давност, като са продължили владението на своите наследодатели - чл. 82 ЗС чрез останалия в имота наследник Д. П., който е бил владелец на своята наследствена 1/4 ид.ч. и държател на останалите 3/4 ид.ч. на другите сънаследници. Направените уточнения очертават напълно ясно предмета на спора и с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл именно по тези уточнени фактически обстоятелства. Затова исковата молба не е нередовна и произнасянето е по предявения иск. Не е налице и визираното противоречие с практиката по Решение № 50082 от 14.07.2023г. по гр.д. № 2989/2022г. на ІІІ г.о. и Решение № 121 от 22.10.2018г. по гр.д.№ 4368/2017г. на ІІ г.о. Първото решение разглежда случай на нередовност на исковата молба, изразяваща се в неясни и вътрешно противоречиви твърдения на ищцата по индивидуализацията на спорното право и искането за защита,т.е. наличие на очевидно несъответствие между тях. Според второто решение произнасяне по непредявен иск е налице когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. В настоящия случай не е изпълнена нито една от двете фактически хипотези, поради това дадените разрешения не са приложими. Очевидната неправилност касаторът обосновава с това, че няма представен документ за собственост на ищците и не са събрани доказателства за тяхното право; счита, че съдът е уважил иска въз основа на невярно предположение, че Х. е владял имота от раждането на Д.; сочи, че Д. не е роден там, а се преместил с родителите си в новопостроената къща неясно кога. Според него е безспорно, че след 1985г. когато е починала Р. никой друг не е стъпвал в имота освен Д. и че доказателствената сила на констативния нотариален акт не е оборена. Сочените оплаквания не могат да бъдат подведени под основанието очевидна неправилност. То предполага видим от самото съдържание на акта тежък негов порок, който е установим без да се преценяват доказателствата и процесуалните действия на съда и страните. Такива пороци в обжалваното решение не се съзират. Липсва явно нарушение на логически правила при формиране изводите на съда. В случая е без значение, че ищците не разполагат с документ за собственост на свое име. Те са провели в рамките на процеса доказване на правата си, основани на давност и наследство. Без значение е също дали общият наследодател е започнал владението си 1957г. или 1960г., нито дали Д. П. е роден в къщата или са се преместили там когато е бил малък. Решаващ за изхода на спора е изводът, че упражняваната от Д. П. самостоятелна фактическа власт е представлявала владение на неговата идеална част и държане на частите на останалите сънаследници, т.е. те са упражнявали владение чрез него и при извършеното от тях позоваване на давността правото на собственост е признато за възникнало още към момента на изтичане на давностния срок приживе на наследодателите. И по-нататък - след като държането на Д. П. в никой момент не е преобърнато във владение, то не е могло да доведе до придобиване на имота от него по давност. Доказателствената сила на констативния нотариален акт на касатора е оборена именно с горните изводи. Въз основа на изложеното допускане на касационен контрол следва да бъде отказано. На основание чл. 287, ал.4 ГПК поради недопускането на касационно обжалване по жалбата на А. П. насрещната касационна жалба на ищците не следва да се разглежда. При този изход в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1500лв., сега равностойни на 766,94 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.