Решение № 2043 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адв. Д. Пеева, против Решение № 24640 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5606/2025 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага довод, че „изложената обстановка в Сирия е формална и не кореспондира с обективната истина“. Твърди, че превратно се тълкуват и не са съобразени предвижданията на решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на ЕС. Посочва, че съдът не е взел предвид всички съдържащи се в преписката документи и не е обсъдил всички релевантни за случая факти, което е довело до немотивирано решение. Отбелязва, че молителят изрично е посочил, че в [населено място] племената се биели помежду си и положението не е спокойно, районът се контролира от кюрди, имало кражби, стрелби и е налице реална опасност от тежки посегателства, поради което е налице фактическият състав на чл. 9, ал. 1, т.3 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Изложено е, че молителят изпитва страх за живота си и не иска да се върне в страната си по произход. Редовно призован за датата на съдебно заседание, А. А. М. не се явява лично, представлява се от назначения му процесуален представител адв. Пеева, която развива доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебния акт. Ответникът, Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, който оспорва жалбата като неоснователна, съответно - излага доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание юриск. Кръстева прилага Справка с вх. № МД-02-22 от 27.01.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение № 1035 от 28.01.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано по молба за международна закрила с входящ № 2485/15.08.2024 г. до Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ-МС/. Установено е, че лицето е от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], гражданин на Сирия, етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - [семейно положение], [ЛНЧ]. Напуснал Сирия на 02.08.2024 г. нелегално за Турция. На турска територия останал до 14.08.2024 г. и на същата дата влязъл незаконно в Република България, преминавайки през граничната ограда, с група от 6 души. По време на интервюто М. казал, че е роден в [населено място]/област Ракка и там живял до 2016 г., а след това се преместил в [населено място], до град Алмансура, област Ракка. Кандидатът за закрила споделил, че в периода от 2008 г. до 2019 г. е работил легално в Ливан, като през това време се връщал постоянно в Сирия. Заявява, че е напуснал Сирия, защото положението било много лошо и имало глад. Дъщеря му И. „имала частици в тялото си, вследствие на паднала бомба през 2016 г.“ и молителят нямал средства да я лекува. Това се случило в [населено място], област Хомс, където често ходили, тъй като там имали земя, която обработвали. Тогава загинали първата му съпруга и едната му дъщеря. В [населено място] положението било лошо, тъй като не можел да си купи хляб, племената се биели помежду си и не било спокойно. Районът бил под контрола на кюрдите. Сега нямало сражения, но имало кражби. Племената се биели от време на време, като последните стрелби били няколко дни преди да напусне страната. М. сочи, че не е членувал в политическа партия или организация. Нямал е проблеми с властите в своята родина. Не е бил арестуван и не е осъждан. Изрично заявява, че спрямо него не е упражнено насилие и не е получавал заплахи. Нямал е проблеми във връзка с етническата и религиозната си принадлежност. Кандидатът за закрила твърди, че знаел за спокойни градове в Сирия, като Дамаск, Хомс, Туртуз и Латакия, но не искал да ходи там, защото се управлявали от правителството. Там нямало война, но икономическото положение не било добро. Твърди, че от 1999 г. до 2002 г. е отбил задължителната военна служба. След това през 2014 г. получил призовка за запас, но не отишъл, защото не искал да ходи в казарма, не искал да участва във войната и бил против насилието. Споделя, че е видял сражения през 2016 г., когато първата му съпруга и детето му загинали, а през 2017 г. загинали негови братовчеди при стрелба от руски самолет. Кандидатът за закрила споделил, че има сключен религиозен брак през 2019 г. със сирийска гражданка, с която има едно дете, а от първата си съпруга имал две деца. Всички се намирали там. В Сирия останали баща му и тримата му братя. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, на базата даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. А. М. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество – същият не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. А. М. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход – Сирия, в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Съдът се е обосновал с представената Справка вх. №МД-02-194/03.04.2025 г. относно актуалната обстановка в Сирия, според която: „на 27.11.2024 г. ислямистката групировка „Хаят Тахрир ал Шам“, чийто контрол преди това бил ограничен до части от провинциите Алепо /Халеб/ и Идлиб, е започнала голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции; първоначално бунтовниците превзели Алепо /Халеб/ - втория по големина град в страната, на 5 декември е паднал град Хама, а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс; междувременно бунтовнически сили от Южна Сирия навлезли в град Дараа, който изиграл централна роля във въстанието през 2011 г., и поели контрол над повече от 90% от провинцията, докато правителствените сили постепенно се изтеглили. На 29.01.2025 г. Ахмед ал Шараа, който на практика ръководи страната след падането на режима на Асад, е назначен за временен президент на Сирия, конституцията от 2012 г. е суспендирана, а парламентът е разпуснат. На 18.02.2025 г. след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласили да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили и Сирийският демократичен съвет се споразумели да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г. според изявление на сирийското президентство новите власти в Сирия обявили сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода, към демокрация; новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции, след отстраняването от власт на Башар Асад, което слага край на продължило над половин век управление на семейството му и на 13 години опустошителен конфликт. В статия на ВВС от 09.03.2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство. Базирана в Обединеното кралство мониторингова организация съобщава, че 830 цивилни лица са убити при атаки, извършени на 8 и 9 март, и насочени срещу алауити, живеещи в сирийските крайбрежни райони“, на 09.03.2025 г. март Ахмед ал Шараа обявява в Телеграм, че е сформирана „независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях“. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН се посочва, че считано от 08.12.2024 г., към 27 март 2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни; с тях общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024 г. възлиза на 732 700 души; както и през предходните седмици повечето бежанци се завърнали от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет; същевременно, според последните данни от работната, група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г. насам, около 926 000 вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход в Сирия; според съобщение на вицепрезидента на Турция, от 17.03.2025 г. след събитията от 08.12.2024 г. 145 639 сирийци са се завърнали доброволно от Турция в Сирия; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла Сирия, като наблюдава тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и достъп до интернет; ВКБООН продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане, както и да предоставя помощ, чрез своите обществени центрове, програмата „Пари за подслон“ и различни проекти за препитание, във всичките 14 провинции; само на 23.03.2025 г. ВКБООН раздава 2 161 пакета за зимна помощ, от които се възползват 7 972 лица /1 990 семейства/ в град Дейр ал Зор“. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от А. А. М. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а по - скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. В този смисъл доводът в касационната жалба, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 8 от ЗУБ е неоснователен. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на немотивирано решение в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека/ЕКПЧ/, която е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква „б“ в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неправилно е твърдението в касационната жалба, че в съдебния акт превратно се тълкуват и не са съобразени предвижданията на решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на ЕС. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква „в“ от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което доводът в касационната жалба, че има нарушение на материалния закон при прилагане на чл. 9 от ЗУБ е неоснователен. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Обстановката в Сирия е обстойно и детайлно разгледана от административният орган съобразно цитираната от него Справка с вх. № МД-02-20 от 14.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. Тя е анализирана и преценена и от съда с оглед изложената в съдебния акт Справка с вх. № МД-02-194 от 03.04.2025 г. Актуалната ситуация в Сирия е взета в предвид и от компетентния административен орган и от проверяващата съдебна инстанция. Данните от посочените справки са официални и не са оборени и опровергани от касационният жалбоподател. Невярно е твърдението, че съдът не е взел предвид всички намиращи се в преписката документи не е обсъдил всички релевантни за случая факти, което е довело до немотивирано решение. Противно на твърдяното, съдебното решение има ясни, точни, подробни, разбираеми, непротиворечиви и пълни мотиви. Съдът преди да се произнесе, е взел в предвид всички приобщени и приети доказателства, разгледал ги е и изложил правни изводи по тях. Безспорно е установена релевантната за случая фактическа обстановка, подробно е анализирана изложената от молителя бежанска история и неговото лично положение в страната му на произход. Съдът в решението си се е произнесъл и по направените от него възражения и подробно е обсъдил твърдението му, че е бил търсен за военна служба и ги е преценил, като неустановени и недоказани, като е приложил и относимата по въпроса нормативна европейска уредба визирана в чл. 4, §1 и 2 на Директива 2011/95/ЕС, както и наръчника на ВКБООН. Разгледано е от съда и обстоятелството, че е налице промяна в управлението на страната, както и до какви изводи води то. От приложените справки безспорно се установява, че положението със сигурността в Сирия е променено, то е подобрено, а наличието на кражби и стрелби не води до извод и не доказва реална опасност от тежки посегателства. В потвърждение на тези изводи е обстоятелството, че семейството на молителя, а по - конкретно - неговата втора съпруга и детето му живеят в село Алали, където в дома на жената на брат му живеят и двете му деца от първата му съпруга, както и баща му и тримата му братя. В проведеното интервю, обективирано в Протокол с рег. № УП 33884/ 08.10.2024 г. на въпроса дали те имат проблеми там, молителят категорично и еднозначно заявява, че имат само финансови проблеми. Необоснован е изложеният от молителя довод, че изпитва страх за живота си и за своите близки и не смее да се върне в страната си по произход. Този довод се опровергава от вече посоченото обстоятелство, че цялото му семейство живее безпроблемно в [населено място]. Събитията, касаещи смъртта на първата му съпруга и на едното му дете, както и на братовчед му, са много отдалечени във времето. Те са се случили през 2016 г., т.е. преди почти десет години и нямат отношение към сегашната действителна обстановка в страната на произход на М.. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение