Решение № 1995 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2015 г.

Решение № 1995 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу решение № 7761/13.12.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6839 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 2111309737/4.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София. Доводите на касатора са за неправилност на първоинстанционното решение заради противоречиието му с материалния закон. Аргументира осъществяването на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и при помесечен недостиг на парични средства, поради което съществуват установените с РА публични задължения. Изразява несъгласие и с изводите на съда за дължимо изследване на съответствието между приходите и разходите на ДЗЛ в годишен аспект. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Стефан Михайлов Стефанов отрича основателността на касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Стефан Стефанов са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 36 657.20 лева и за закъснителна лихва в размер 29 003.01 лева. Според приходната администрация в отчетен период 2006 г. данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което е възприето като несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съотношението между приходите и разходите е определено по метода на баланса на паричния поток. Недостигът на парични средства е 154 352 лева, изчислен като сбор от отрицателните салда в определени моменти от годината и при нулево начално салдо. Определянето на началното салдо се основава на анализ на движението на паричните средства на РЛ в периода 2002 - 2005 г. /включително/. Превишението на разходите над наличните разполагаеми средства е квалифицирано като доход по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.) и е възприето като ДО по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с която е увеличена ДО на доходите от трудови правоотношения и към годишната ДО са отнесени ставките по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за определяне на размера на данъчното задължение. За да отмени РА, първостепенният съд е определил като противоречащ на материалния закон подходът на органите по приходите за изследване помесечно на съответствието между приходите и разходите на РЛ. Така, макар и възприемайки началното салдо към 1.01.2006 г. по РА и с позоваване на заключението на ССЕ, е отрекъл формирането на паричен недостиг за 2006 г. /обратно - излишък в размер 92 718.87 лева/. Според съда, щом не са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1 и 7 ДОПК, е неприложима разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Сред решаващите му изводите са и тези, че недостигът на парични средства не подлежи на облагане по общия ред на ЗОДФЛ (отм.), не е доход нито източник на доходи, а констатирането му не доказва съществуването на други доходи по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.) Решението е правилно. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122-124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 10, т. 18 и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, т.е. несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - вж. чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Правилно е извършено изследване на съотношението в годишен отчетен период. Затова и в съответствие с материалния закон е разпоредена отмяна на РА за определяне на задължения за подоходен данък за данъчния период, в които липсва несъответствието, а съответно и презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Доходът по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) не е измежду тези, за които в гл. XVI от закона е предвидено авансово внасяне на данъка, нито пък е приравним на доходите по гл. VII от него, та да се търси месечна основа за облагане /какъвто касационен довод е заявен/. По аргумент за противното и с арг. от чл. 26 от ЗОДФЛ (отм.) ДО на другите доходи е брутната им сума, но за съответната данъчна година /вж. чл. 15, ал. 1 от ЗОДФЛ/. Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение