Решение № 4901 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11796/2017 г.

Решение № 4901 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11796/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Георгиева, управител на ЕТ "Лео- Соня Георгиева"- град Пловдив, против Решение № 1308/20.07.2017 г. по адм. дело № 567/2017 г. на Административен съд – Пловдив (АС Пловдив). В касационната жалба оплакванията могат да се определят, като за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е подходил чисто формално, без да вземе предвид всички факти и обстоятелства. Намира решението за незаконосъобразно, прибързано и несправедливо. Изложени са съображения относно дейността на обекта и административните процедури, свързани с устройство на територията и търговската дейност. Моли да се издаде исканото разрешение за ползване или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания до администрацията на Кметът на район "Северен"– Община Пловдив. Ответникът– Кметът на район "Северен"– Община Пловдив в писмен отговор счита подадената касационна жалба за недопустима и неоснователна. Изложени са твърдения, че представената от жалбоподателката схема не отговаря на новите изисквания на наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив (Наредбата). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението за неправилно като материално-незаконосъобразно и постановено при съществено нарушаване на съдебнопроизводствените правила по чл. 7 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на С. Георгиева, управител на ЕТ "Лео-Соня Георгиева"- град Пловдив, против отказ на Кмета на Район "Северен" при Община Пловдив, обективиран в Писмо изх. № 3-7000-6156/30.01.2017 г., за издаване на разрешение за ползване на имот – общинска собственост, за разполагане на маси за открито сервиране, съгласно одобрена схема на обект: кафе – аперитив "Лео", находящ се на адрес: град Пловдив, улица "Полковник Сава Муткуров № 67" за периода 15.01.2017 г. – 15.01.2018 г. Съдът за да достигне до този резултат е приел, че не е изпълнена материалноправната предпоставка, визирана в Наредба за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Пловдив, изм. и доп. с решение, взето по протокол № 21 от 18.12.2014 г. от Общински съвет – Пловдив (в сила от 01.02.2015 г.). Счел е, че одобрената от главния архитект на Район "Северен" при Община Пловдив на 18.12.2012 г. схема не отговаря на новите изисквания на Наредбата, тъй като не е изработена върху комбинирана скица от кадастралната карта и действащия регулационен план; не са отразени всички съществуващи елементи на надземния кадастър; не са посочени отстояния от съществуващи сгради и регулационни линии. Освен това е установил, че оспорващият не притежава нова схема, тъй като Експертният съвет по устройство на територията при Район Северен при Община Пловдив не е дал положително решение за одобряване на такава от Главния архитект на района. В заключение е приел, че не са налице всички кумулативни предпоставки на приложимата правна норма /чл. 11 от Наредбата/, за издаването на положителен административен акт – в случая разрешение за ползване на общински имот, с оглед на което е счел жалбата против отказа на Кмета на Район "Северен", обективиран в Писмо изх. № 3-7000-6156/30.01.2017 г. за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Решението на адм. съд е правилно. Неоснователни са оплаквания в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. При постановяването на решението, съдът е изпълнил задължението за изясняване на всички релевантни доказателства по делото. Те са обсъдени в тяхната съвкупност и относимост при правилно разпределена тежест на доказване между страните. Доказателствата по делото подкрепят направените от съда фактически констатации. Неоснователни са оплаквания в касационната жалба за, неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Спорното правоотношение има за предмет разполагане на вещи, които имат характеристика на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Съобразно визираното в чл. 56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Предметите повишават качеството на градската среда, обслужват гражданския поток и осигуряват логистика и технически удобства. Посочването в чл. 56, ал. 1 ЗУТ на видовете преместваеми обекти е примерно, а не изчерпателно. Обстоятелството, че имотът е общинска собственост е безспорно по делото, като съгласно цитираната норма, преценката за разрешаване на поставянето е предоставена изцяло на общината, като собственик на имота, в който се иска поставяне на мобилния обект. В случая несъмнено се касае за "преместваем обект" предвид дефиницията в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ със ЗИД, ДВ, бр. 82/2012 г. Поставянето на такъв обект се извършва въз основа на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет като за имотите, държавна и общинска собственост и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината- чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Общината притежава правомощието да определя начина на ползване на собствеността си, като регламентира елементите, подробностите на правоотношението в подзаконовия нормативен акт- чл. 8 от ЗНА, чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Неоснователни са развитите доводи за неправилност на съдебното решение, тъй като аргументите относно предишни административни производства свързани с функционирането на търговския обект са неотносими към настоящия спор. Това, че на касатора са били издавани разрешения за същия преместваем обект за предходни години не го прави автоматично правоимащ и за следващата. Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение приложението и действието на Наредбата. Редът, определен в Наредбата на Община Пловдив е променен с проведеното заседание на общинския съвет, което е видно от Решение, взето по протокол № 21 от 18.12.2014 г. от Общински съвет – Пловдив (в сила от 01.02.2015 г.). В подзаконовия акт са въведени нови изисквания, като в искането следва да се посочат данни относно ситуирането на обекта и неговото позициониране спрямо сградите и инфраструктурата в района, на който документът представен от касационния жалбоподател не отговаря. Правилен е изводът на съда, че представената схема за разполагане на масите за открито сервиране на касатора не е отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, приета от Общински съвет– Пловдив, и е пречка за издаване на разрешение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Същата няма необходимия обхват и съдържание, които да удостовери всички визирани в наредбата обстоятелства. Ето защо е правилен отказът на административния орган да издаде исканото разрешение, след като не отговаря на условията, предвидени в Закона и Наредбата. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правилно е приложил материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,