Определение № 94 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 13/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат К. Б. против определение № 268394 от 08.11.2022 г., постановено по гр. д. № 4697 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-г въззивен състав, с което е върната частната й жалба от 15.02.2022 г. срещу отказа на Софийски градски съд да разпореди изплащане на внесеното по делото от насрещната страна адвокатско възнаграждение като особен представител на ответника Г. В. Г.. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Софийски градски съд е върнал частната жалба от 15.02.2022 г., като е изложил съображения, че в дадения едноседмичен срок от съобщението, получено на 1.09.2022 г., адвокат Б. не е предприела действия по цялостно привеждане на частната жалба в съответствие на указанията на съда с изискванията на закона, поради което частната жалба е останала нередовна. Посочените изводи на Софийски градски съд са неправилни. От една страна съобщението, получено от адвокат Б. на 1.09.2022 г. е адресирано не до нея, а до страната на която е особен представител Г. В. Г., който не е подател на частната жалба от 15.02.2022 г. От друга страна с посоченото съобщение на Г. В. Г. е връчен препис от разпореждане № 270053 от 22.08.2022 г., с което е разпоредено на адвокат Б. да се връчи препис от разпореждане от 16.08.2022 г. С последното са направени констатации, че не е ясно с частната жалба от 15.02.2022 г. кой акт се обжалва и кога препис от същия е връчен на жалбоподателя, но не са давани указания за отстраняване нередовност на частната жалба. Същевременно по делото на Софийски градски съд № 4697/2018 г. след протокола от съдебното заседание от 1.12.2021 г., в което даден ход и са приключили устните състезания е пришита молба на адвокат К. Б. от 6.12.2021 г. с искане да й бъде издаден разходен касов ордер за внесената за възнаграждението й като особен представител сума. Върху молбата е налице разпореждане от 5.01.2022 г., че адвокат Б. не е претендирала разноски по протокола от откритото съдебно заседание, т.е. по същество е отказано да й се изплати възнаграждение като особен представител. Липсват данни адвокат Б. да е била уведомявана за разпореждането от 5.01.2022 г., доколкото не е отбелязано да й е изпращано съобщение, нито има данни такова да е получавано. При горните констатации следва, че адвокат Б. не само не е уведомена за нередовности на подадената от нея на 15..02.2022 г. частна жалба, но и такива нередовности не са налице, доколкото е ясен акта, който се обжалва, а след като липсва уведомление за този акт, то следва, че и подадената частна жалба е в срок. Поради изложеното определение № 268394 от 08.11.2022 г., постановено по гр. д. № 4697 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-г въззивен състав следва да бъде отменено и настоящият съдебен състав следва да се произнесе по същество по частната жалба от 15.02.2022 г. Тази частна жалба с вх. № 268858 е насочена срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което е отказано на адвокат Б. да й се изплати внесеното по сметка на съда възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като адвокат Б. не е направила искане за присъждане на разноски. Тези изводи на съда са неправилни. В мотивите към т. 6 на Тълкувателно решение № № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК възниква от акт на съда и винаги е възмездно, като за положения труд на адвоката, назначен за особен представител се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това възнаграждение се подчинява на режима на разноските по делата само с оглед на това дали остава в тежест на ищеца, който предварително го е заплатил по бюджета на съда (ако искът бъде отхвърлен) или ответникът ще бъде осъден да му възстанови внесената за възнаграждението сума (ако искът бъде уважен), респ. част от сумата ще остане в тежест на ищеца, а част в тежест на ответника (ако искът бъде частично уважен). След като на адвоката, назначен за особен представител на ответник по делото при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК се дължи възнаграждение независимо от изхода на спора и след като се касае за възнаграждение за положения труд по представителната власт, възникваща не по договаряне или по силата на закона, а от акт на съда в изпълнение на специални правила на процесуалния закон, то без значение е дали адвокат е поискал присъждане на разноски или не. Произнасянето за разноски касае отношенията между страните по делото или в хипотеза на осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА - отношенията между адвоката, оказал безплатна правна помощ и страната, носеща отговорност за разноски. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК вземането за възнаграждение за положения труд не е на страна по делото, а лично на назначения от съда особен представител и се дължи независимо дали особеният представител е поискал или не е поискал присъждане на разноски в полза на представлявания ответник. Поради посочените съображения разпореждането на Софийски градски съд от 5.01.2022 г., с което на адвокат Б. е отказано да й се изплати възнаграждение като особен представител на ответника в процеса следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се разпореди изплащане на внесеното и находяща се по сметка на Софийски градски съд (видно от извършената на 20.12.2021 г. справка) сума. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение