Определение № 126 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5343/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. К., назначена като особен представител на „Ивхолд”ЕООД с разпореждане на Пернишки районен съд в производство по чл.11, ал.2, ал.3 ДОПК, срещу определение № 889от 31.10.2023г по ч.гр.д. № 696/2023 г г. на Пернишки окръжен съд., с което е оставена без разглеждане депозирана от адвоката частна жалба срещу разпореждането от 29.08.2023г на районния съдия, с което е отказано увеличаване размера на определеното й адвокатско възнаграждение.В обжалваното определение е констатирано ,че адв. К. е била назначена за особен представител на дружество по искане на директора на ТД на НАП съгласно чл.11, ал.2, ал.3 ДОПК, за да бъдат връчени издадени в хода на ревизионно производство документи Определеното й възнаграждение от ЗОО лева, внесено от молителя, е било изплатено с определение от 03.10.2022г ,след като са приключили са и действията по ревизионното производство/ съгласно писмо на НАП от 27.09.2022г / с което предметът на производството пред РС Перник /образувано ч.гр.д.№ 1380/2022г / е изчерпан и същото е прекратено. Адв М.К. е депозирала недопустима частна жалба срещу това прекратително определение ,оставена без разглеждане. С разпореждане от 29.08.2023г районният съдия е отхвърил искането на адвоката по изрична молба за увеличаване на нейното адвокатско възнаграждение, като неоснователно. Срещу това разпореждане е депозирана частната жалба, която Пернишки окръжен съд е оставил без разглеждане като недопустима. Изтъкнато е,че районният съдия е разгледал по същество искането на особения представител касателно изменение размера на определеното му възнаграждение при вече приключило производство по чл.11, ал.2 ДОПК Законът не предвижда самостоятелно обжалване на този акт, още повече след като обжалване при допуснато назначение на особен представител и условията му не е предвидено изобщо /чл.11 ал.3 ДОПК/. Жалбата е подадена в срок и допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., изцяло споделя фактическите и правни констатации на окръжния съд в обжалваното определение. Действията на страна по оспорване актовете на съда пред по-горната във функционално отношение инстанция се квалифицират като обжалване, чиято допустимост се преценява служебно въз основа на закона и предвидения в ГПК процесуален ред.Законосъобразно е изтъкнато,че депозирана частна жалба от адв. М. К. ,действала като особен представител на „Ивхолд”ЕООД е била насочена срещу негоден за обжалване акт на районния съдия, което следва както от уредбата на особеното представителство,допуснато за целите на охранителното производство по чл. 11 ДОПК при дружество, което няма назначени управителни органи, така и от чл.274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК във вр. чл.279 ГПК, уреждащи предпоставките за обжалване на определени актове на съд с частна жалба.Когато сочени от закона абсолютни процесуални предпоставки не са налице ,жалбата като недопустима се оставя без разглеждане, а производството по нея се прекратява. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,