Определение № 578 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2012 г.

Производство чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение от 27.03.2012 година на Смоленски окръжен съд, производството по гр.д. № 117/2012 година е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 и т. 5 ГПК до приключване на досъдебно производство № 156/2011 г. по описа на РПУ Девин. Частна жалба срещу определението на Смоленски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от ТП „Д. г. ст. – Д.”, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима – определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, Смоленски окръжен съд е приел, че изходът по наказателното дело е от значение за правилното решаване на гражданскоправния спор – предмет на делото е законосъобразността на дисциплинарно уволнение, извършено за нарушения, съставляващи деяния, за извършване на които ищецът е привлечен като обвиняем. Определението, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.5 е законосъобразно. Дисциплинарната отговорност по КТ за извършено деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение се осъществява независимо от наказателната отговорност за същото деяние. В случаите обаче, когато нарушението на трудовата дисциплина сочи за осъществен състав на престъпление, гражданският съд е длъжен да спре производството по делото до произнасяне на наказателния съд относно обстоятелствата извършено ли е престъплението, в която част влязлата в сила присъда е задължителна – чл. 300 ГПК. Дисциплинарните нарушения, за които е наложено обжалваното дисциплинарно наказание – съставяне на документи с невярно съдържание от служителя са дали основание за образуване на досъдебно производство, в което ищецът по гражданския иск е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311 НК. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен или невинен, поради това, че е съставил или не документи с невярно съдържание е задължителна за гражданския съд, поради което изводът на въззивния съд, че установяването дали деянието е извършено е от значение за изходът на гражданскоправния спор. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Действително, престъпния състав на чл. 311 НК изисква официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, да е съставен с цел да бъде използуван като доказателство за тия обстоятелства или изявления, а дисциплинарната отговорност може да бъде осъществена при съставяне на документ с невярно съдържание, независимо от намерението на съставителя. Несъставомерността на деянието по НК не изключва дисциплинарната отговорност на служителя за същото деяние, но влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд дали деянието е извършено – обстоятелство, което е въведено от ищеца като довод за незаконност на уволнението по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. В частта му, с която производството е спряно на основание чл. 229, т.4 ГПК определението е в нарушение на закона. За да се спре производството по гражданско дело на посоченото основание правно значение има само висящността на наказателно преследване в съдебна фаза, за което няма данни по делото. Образуваното досъдебно производство сочи за евентуално разкриване на престъпни обстоятелства, при което констатацията за значението им за гражданскоправния спор е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, но не и за спиране при условията на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение