Решение № 269 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1472/2011 г.

Решение № 269 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1472/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. С. Р. чрез защитника му адв. Й. А. от Бургаска адвокатска колегия срещу въззивно решение № 26/17.03.11 г. по внохд № 9/2011 г. по описа на Апелативен съд-Бургас. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прави се искане наказанието да бъде намалено на три години лишаване от свобода, тъй като в атакувания размер е явно несправедливо. Същата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и назначения му служебен защитник адв. П. Р.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 32 от 14 декември 2010 г. по нохд № 488/2010 г. Сливенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим И. С. Р. за ВИНОВЕН в това, че на 06.02.2010 г. в [населено място] прокарал в обръщение подправен паричен знак-1бр. банкнота от 50 лв., със серия № АГ 5657165,като знаел, че банкнотата е подправена, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал го за ВИНОВЕН и в това, че на 06.02.2010 г. в [населено място] отнел чужда движима вещ-сумата от 40 лева от владението на С. В. П. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА За да потвърди присъдата в санкционната й част, въззивния съд е отчел, че високата степен на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимия са обстоятелства, които не обуславят извод за явна несправедливост на наказанието. Преценката е правилна. Независимо, че предмета на престъпление по двете инкриминирани деяния е нисък, тяхната степен на обществена опасност е висока, което е видно от размера на санкцията за всяко от тях в Наказателния кодекс. Така за престъплението грабеж по чл. 198, ал. 1 НК законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 244, ал. 1 НК - от две до осем години лишаване от свобода. Определената от законодателя минимална долна граница на наказанията- от три и от две години означава, че тези престъпления поради обществената опасност и последици следва да бъдат наказвани със съответната строгост. Така са постъпили и двете редовни съдебни инстанция. Отчитайки обстоятелствата по чл. 54 НК и характеристиката на отделните деяния, както и данните за личността и съдебното минало на подсъдимия, съдилищата са определили наказание в размер близък до минималния визиран в закона. Двете наказания са определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като са отчетени младата възраст на подсъдимия, броя и номинала на прокараната в обръщение банкнота, както и размера на противозаконно отнетите пари. Съдебните инстанции са проявили максималната снизходителност, предвид съдебното минало на подсъдимия. Въпреки младата си възраст, той е осъждан многократно. Видно е от справката за съдимост/л. 32 от първ. дело/, че за периода 2005-2008 г. той е осъждан девет пъти, от които седем за кражби по чл. 195 НК един-по чл. 206 НК и един за грабеж по чл. 198 НК. Независимо от налаганите наказания-пробация, лишаване от свобода, включително с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, подсъдимият продължава да извършва престъпления. От приложената на л. 39 справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р България към 13 декември 2010 г. е видно, че спрямо подсъдимия са образувани 6 досъдебни производства, като по четири от тях има изготвени обвинителни актове, един от които е по настоящето дело. Изложеното води до извод, че целите на наказанието по смисъла на чл. 36 НК не са постигнали поправителното си въздействие, поради което спрямо него е наложително наказание подходящо да го превъзпита към спазване законите и добрите нрави. В този смисъл размерът на предмета на престъпление не е единствения водещ критерий при решаване на въпроса за наказанието по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК. Законодателят изисква съгласно чл. 35, ал. 3. НК наказанието да бъде съответно на престъплението. В конкретния случай, наказанието на подсъдимия отговаря както на степента на обществена опасност на инкриминираните деяния, така и на завишената степен на обществена опасност на подсъдимия и като са определили същото в обжалваните размери, съдилищата не са допуснали явна несправедливост. Наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Основание за такъв извод, предвид фактическите обстоятелства по делото не е налице, поради което решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно в обжалваната санкционна част следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение