Определение № 281 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв.С. Н. от [населено място] срещу определение № 57 от 14.2.2020 г, постановено по гр.дело № 4377/2019 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№ 2700/31.10.2019 г срещу решение № 2106/10.10.2019 г на Висшия адвокатски съвет.В частната жалба се подържа, че определението на ВКС е неправилно, съставът на съда не се е произнесъл по нито един от поставените от жалбоподателя въпроси; съдът си е позволил да промени волята на жалбоподателя; за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване, тъй като адвокатските му права не са възстановени, въпреки отдавна изтеклото дисциплинарно наказание, въпреки това съдът изобщо не се е произнесъл по предмета на жалбата, с която е сезиран. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото е видно следното: Със заявление вх.№ 2019/2.8.2019 г С. Н. е поискал да бъде вписан като адвокат в Единния регистър на адвокатите, поради изтичане на срока на наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“.С решение № 2106/10.10.2019 г Висшият адвокатски съвет е констатирал наличието на мълчалив отказ по преписка вх.№ 2019/2.8.2019 г, както и че срокът за обжалване на мълчаливия отказ е изтекъл, поради което е върнал заявлението на подателя.По жалба на Н. с решение № 284/5.12.2019 г, по гр.дело № 3189/10 на ВКС, Четвърто ГО е отменено решението на ВАдв.С, взето на заседание на 18.7.2019 г, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н. срещу взето на 3.6.2019 г от АДв.съвет Варна решение за отказ за вписване на основание чл.6 ЗА и вместо това е постановено вписване на основание чл.6 ал.2 ЗА в регистъра на адвокатите към ВАК. Подадената жалба вх.№ 2700/31.10.2019 г, предхожда решението на ВКС и е насочена срещу мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет за вписване в единния регистър на адвокатите, предвид изтърпяно дисциплинарно наказание „лишаване от право за упражняване на адвокатска професия“. С писмена молба, депозирана в открито съдебно заседание представителят на Висшия адвокатски съвет е поискал прекратяване на производството, тъй като с решение № 284/5.12.2019 г, по гр.дело № 3189/10, ВКС, Четвърто ГО е отменено решението на ВАдв.С, взето на заседание на 18.7.2019 г, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба на Н. срещу взето на 3.6.2019 г от АДв.съвет Варна решение за отказ за вписване на основание чл.6 ЗА и вместо това е постановено вписване на основание чл.6 ал.2 ЗА в регистъра на адвокатите към ВАК. В съдебното заседание жалбоподателят е заявил, че след решението на ВКС, с което е отменен отказът да бъде вписан като адвокат, е постановен изричен отказ на АК-Варна да бъде вписан като адвокат. При тези данни, съставът на ВКС е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като преписката по заявление с вх.№ 2019/2.8.2019 г е без предмет, доколкото ВКС е постановил вписването на жалбоподателя като адвокат, поради изтекъл срок на наложено наказание.Недопустимо е подадената жалба срещу мълчалив отказ, осъществен през 2019 г да се счита за жалба срещу изричен отказ за вписване от 10.1.2020 г, защото мълчаливият отказ е отменен с решението на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 3189/19 г, а изричният отказ е постановен след това и не се обхваща от последиците на съдебното решение.Изричният отказ е постановен при нова фактическа обстановка, той е нововъзникнал юридически факт, различен от отменения мълчалив отказ.Той е постановен в изпълнение на съдебното решение, при нова процедура и различна обстановка-отказът за вписване е постановен поради липса на нравствени качества, а не поради изтекъл срок на дисциплинарно наказание.По тези съображения жалбата срещу мълчаливия отказ няма как да се счита за жалба срещу изричен отказ, последвал съдебното решение, с което е отменен мълчаливия отказ.Тъй като в случая се иска отмяна на мълчалив отказ, който вече е отменен и тази жалба не е срещу постановения изричен отказ от 10.1.2020 г, то производството е недопустимо, поради липса на правен интерес. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Подадената жалба е процесуално недопустима, поради липса на предмет на обжалване.Мълчаливият отказ за вписване, по преписка вх.№ 2019/2.8.2019 г е отменен с решение № 284/5.12.2019 г по гр.дело № 3189/2019 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като съдът е постановил на основание чл.6 ал.2 от ЗА С. Н. да бъде вписан в регистъра на адвокатите към АК-Варна.След постановяване на съдебното решение, на 10.1.2020 г Адвокатския съвет към АК-Варна е взел ново решение, обективирано в протокол № 41 от същата дата, с което е постановен изричен отказ за вписване на жалбоподателя, поради липса на нравствени качества.Липсват данни това решение да е обжалвано от Н..При тези данни, законосъобразни се явяват изводите на състава на ВКС, че постановения изричен отказ за вписване е нов юридически факт, възникнал след отмяната на мълчаливия отказ, по силата на съдебното решение.Предмет на жалбата е отмяната на акт, който вече е отменен, поради което същата е недопустима.Правилни са и мотивите на съда, че жалбата не следва да се счита за насочена към новопостановения отказ.Същата е под адена близо два месеца и половина преди новото произнасяне с решение на АС към АК-Варна.Няма как жалбата срещу мълчалив отказ за вписване поради изтекло дисциплинарно наказание, да се счита като жалба срещу изричен отказ за вписване, постановен на ново основание.Неоснователни са доводите в жалбата, че съдът е подменил волята на страната.Вярно е обратното-жалбоподателят е поискал подмяна на предмета на обжалване, което е недопустимо.Действително, съдът не се е произнесъл по доводите на жалбоподателя за неправилност на решението, но това е така именно поради обстоятелството, че жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.В такъв случай съдът не дължи произнасяне по същество относно доводите на страната, инициирала производството. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение