Определение № 6548 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. Л. от гр.Пазарджик, чрез процесуален представител адв. К.Иванов срещу протоколно определение № 1897 от 29.04.2025г., постановено по адм. дело № 220/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу Решение № 1012-12-22#1 от 14.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.1, т.2 и т.3 от АПК. Счита, че независимо от оттеглянето на обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, съдът е следвало да продължи делото и да се произнесе по същество на спора като даде точни указания на НОИ по решаване на въпроса във връзка с подаденото Заявление за пенсиониране с вх. № 2113-12-788/16.05.2023 г. Посочва, че ако НОИ не издаде нов административен акт, спорът остава неразрешен. Иска да се отмени обжалваното протоколно определение и делото се върне за произнасяне по същество на спора. Ответната страна - Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез процесуален представител гл.юрк. В.Спирова, оспорва частната жалба и излага съображения за правилност на оспореното определение. Посочва, че след като Ръководителят на пенсионно осигуряване не е отказал да отпусне исканата пенсия, а е оставил без разглеждане подаденото заявление и е прекратил административното производство, т.е. постановил е отказ да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, е приложима разпоредбата на чл.197 от АПК, а не реда по чл.117, ал.3 от КСО. Иска да се остави в сила обжалваното протоколно определение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от търсената съдебна защита, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба на И. Л. срещу Решение № 1012-12-22#1 от 14.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-12-788 #10 от 26.06.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е оставено без разглеждане заявлението на Л. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1,2 от КСО и е прекратено административното производство. Преди първото по делото открито съдебно заседание (насрочено за 29.04.2025г.) на 28.04.2025 г. от страна на ответника - Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез изрично упълномощен процесуален представител, е постъпило становище, с което на основание чл. 156, ал. 1 от АПК е оттеглено обжалваното Решение № 1012-12-22#1 от 14.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. В проведеното на 29.04.2025 г. открито съдебно заседание, Съдът, приемайки че са налице предпоставките на чл.156, ал.1 от АПК, е постановил оспореното протоколно определение. Определението е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Определението не страда и от твърдяните от частния жалбоподател пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК „При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал“, като съгласието на оспорващия е необходимо само ако оттеглянето е направено след първото по делото съдебно заседание (ал.2). С оглед на изложеното и предвид постъпилото преди първото съдебно заседание оттегляне на обжалваното Решение № 1012-12-22#1 от 14.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.159, т.3 от АПК, поради което законосъобразно на това основание жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Съдът, независимо че е констатирал, че КСО предвижда задължителен административен ред за обжалване пред по-горестоящ административен орган, като задължителна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, не е изпратил делото като преписка на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик по подведомственост, който пропуск следва да се коригира от касационната инстанция. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик дължи произнасяне по жалбата на И. Л. срещу Разпореждане № 2113-12-788 #10 от 26.06.2024 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване, като спорът дали в случая е приложима разпоредбата на чл.197 от АПК, не е предмет на настоящото производство. С оглед изложените съображения, обжалваното протоколно определение като правилно следва да бъде оставено в сила и делото като преписка се изпрати на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик за произнасяне при спазване изискванията на КСО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,